poetry-in-motion
29 el resultado
Родих се от лоното на самотата.
Орисана бях в песните на февруарския дъжд,
и покръстиха ме във водата,
с макове пълна, със сребърна ръж.
Нарекоха ме на морската пяна, ...
  615 
Сънят отново ме върна при тебе -
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота. ...
  902 
Понякога живея спокойно сред Вашите думи.
Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.
Понякога забравям горчилката и черните длани,
с които дълбая към външния свят.
Понякога шамара приемам с усмивка, ...
  753 
Ще те чакам под старата смокиня,
скрита в клоните,
облечена в сенки,
обвита в сладост.
Не се страхувай да ме доближиш, ...
  1328 
Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам ...
  798 
Ще се удавя
в сребърните океани,
в лъчите на златните слънца,
в очите на хората лукави
и в усмивките на каменните им сърца... ...
  911 
В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...
Тревата лекичко трепери, ...
  926 
  1103 
Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...
Не ме търси в отекващите думи, ...
  765 
Красивото красивото обича...
Красивото в красивото се врича...
И всяка дребна красота гони друга
там - в света на любовта...
И душата, красивата човешка същност ...
  745 
  1040 
Адът и раят в едно се сляха...
И родиха живота, моята забравена минута живот...
Опитах се да го удържа с усмивка...
Да не бърза толкова, да поспре...
Но той се процеди през пръстите... ...
  835 
  1810  15 
Баба Добринка живееше в онези малки къщи, които сякаш преживели и двете световни войни, чакащи трета, все още украсяваха индустриалната сива картина със своите чудни светли цветове, отдавна потъмнели, но останали по напуканите стени само, за да задържат вниманието на някой отегчен минувач за секунда ...
  1754 
  1548 
Светлините на града - един безкраен булевард...
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях... ...
  1320 
Блажени са бедните духом,
защото светът е парична единица в техните ръце...
Блажени са и плачещите...
Сълзите им са невидимо... Незначително море..
Блажени са и тези, на които сърцето им в пороци и грехове всеки миг тупти... ...
  1188 
Искам залък свобода...
Искам глътка истински права...
Искам да съм някой...
Не просто име, ЕГН, адрес...
Искам да съм душа, лице, сърце... ...
  830 
Неразбрана...
Шепа мисли, хвърлени във пепелта...
Ала този път няма да ги търся, за да ги спася...
Да се задушат дано в тази черна мръсотия...
За да може някога да разбере... ...
  1321 
Разкажи ми приказката за самотните цветя...
Онези, които сам-сами растели там, на края на света...
Помня, че тъй красиви те били,
че влюбени във тях останали златните слънчеви лъчи....
И всичко де що минело край тях ...
  1006 
  1506 
  959 
Във тежък миг и дни на плач
все някой ще ми подаде ръка,
но този някой ще е просто сянка, почти невидим силует,
а истинският мой приятел
ще остане блян далечен, тъй мечтан, но твърде блед... ...
  1219 
И той замахна с молива.
И с всяка гънка запълни бялото платно...
И тялото й бе с изящество дарено,
със гола красота...
Той не с очи я гледаше, ...
  1071 
  1423 
Виждал ли си някога падаща звезда?...
Снощи... Аз видях...
Една...
Малка...
Мъничка бе тя... ...
  1025 
  982 
Едно сърце за две умее да живее...
Една съдба за две иска да трепти...
И две очи за две се молят...
Песента на птиците за две ехти...
Две ръце нуждаят да прегърнат... ...
  807 
Стоим на масата лице в лице...
Мълчим... И отпиваме от чашите с кафе...
Няма погледи, ни стонове дори...
Всяка сутрин все така седим...
А отвън все тичат двама млади, ...
  1017  15 
Propuestas
: ??:??