Ralina13
74 результатов
Когато мразя всяко събуждане... и не мога да разтопя ледовете в очите. Ледове, заседнали там от десетилетия. Да обременяват всяко парче светлина. И не мога да разпозная ръцете си...вените си...чертите на лицето си...и всичко е заглушено ехо, огледала, които нямат обекти за отражение се пръскат от пр ...
792
1
3
Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...
1407
4
7
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
770
3
Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...
762
3
Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...
Тогава. ...
1093
7
Мразя фалша и фарса. И мъртвите ви, празни души. Мислите ми се блъскат о мрежи. И черни мъгли ме душат. Черни са воплите, кротко спотаени нощем. И мракът се изражда в игли.
Мислех, че сме пазили святото. Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. К ...
Мислех, че сме пазили святото. Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. К ...
1193
7
В онези моменти на бездушие, когато чувам само глухи вопли. И затварянето на вратата ми е като хлипане. Когато мисля за всичко и мислите ми хукват по хиляди пътеки, а пътеките излизат от мен, плъзгат се по тъжни спомени, спъват се в собствените ми лутания и когато вече ги губя от поглед разбирам, че ...
985
3
Сънищата ми са изтощени. От препълненост и смут. И се стичат по чаршафите. Горчиви... и горчива се събуждам сутришно.
Неистово се опитвам да притъпя сетивното, да задуша пламъка му, да задавя стоновете му, да се отрека от него, наивно вярвайки, че така ще го накарам да изчезне... И то замира: хармон ...
Неистово се опитвам да притъпя сетивното, да задуша пламъка му, да задавя стоновете му, да се отрека от него, наивно вярвайки, че така ще го накарам да изчезне... И то замира: хармон ...
915
3
Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
938
8
Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
957
5
... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...
1010
4
Събуждането е на пресекулко-въздишки, малки и кристализирани. Будна съм със затворени очи. За да запазя по-дълго виолетовото си отражение и... мириса на стаята. Където оранжевите отблясъци на залеза се спускаха по ръбчетата на устните ти и търсеха да разпознаят лицето ми из многото сенки.
Усети ли к ...
Усети ли к ...
1072
1
4
Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...
1446
7
Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
966
4
Не те искам, отивай си!
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...
1357
3
И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам ...
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам ...
1612
7
... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И ...
1270
7
Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
1311
5
Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...
1289
5
В моменти на съдбоносни сблъсъци опитваме да прокопаем тунел под нищото... под всичко - илюзията, която запълва полезрението...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... ...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... ...
1378
3
Знаеш ли? Сама си измислям кошмарите... и умишлено ги задържам в съзнанието си, сякаш искам, безмилостно упорито, да си докажа, че имам контрол върху сънищата си.
Провесвам тяло над парапета на възможностите си, а отдолу успявам да различа само слабостта си - разлята в бялоподобна мъгла... Мразя чув ...
Провесвам тяло над парапета на възможностите си, а отдолу успявам да различа само слабостта си - разлята в бялоподобна мъгла... Мразя чув ...
1502
6
Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...
Визуализирам грешните ...
1142
4
Писъци дълбаят и съзаклятнически търсят да пробият тишината. Онази тишина – обезоръжената. Поробена от мълчанието. Нашето мълчание. Мразя го. Мразя и наивната вяра, която пазя. Уповаваща се на одраскани, кървящи лъчи. Лъчи, родени от борбеност, а обречени на мимолетен и осакатено-безпътен живот...
В ...
В ...
1216
5
Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
1265
4
Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...
1446
7
Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
1267
2
Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...
1361
4
Жадувам звън на камбани в неделна сутрин. На средата на пролетно поле. Ръцете ми са тичинки на макове и ги разпилявам – по нослето, по гърба.
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
1170
5
„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...
1190
4
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...
Захласнах се по докосванията на сенките ...
1150
3
Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
2290
5
Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...
1468
5
Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти с ...
1377
13
Сачми прехвърчат през бодлите. Боде и жалкото, и жаркото. Не обичам тензухени завивки... Памукът е блажен и сладко се разлива, покрива разбримчени пътеки.
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...
1234
6
Дишам учестено. И натежало някак капят примките... с които пристегнали бяхме телата. Среднощното се превърна в космическо. И усетих как е лека душата. А телата се пръскат в екстази... след което точици – само физически помен от тях – покриват килима и го обагрят с прекалена наситеност...
Клони се ра ...
Клони се ра ...
1226
4
Красиво плачат днес иконите... в алено червено. Топлината ме заставя да те съчинявам... семпло, като захарна отрова и усмивки в листи.
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...
1362
4
Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
1295
4
Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
1284
3
Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
1253
5
Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...
1240
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
