Samadhi
244 результатов
Гледах и двата филма.
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...
  761 
Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
  798 
Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
  851 
В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...
  586 
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
  610 
Винаги съм се чудела защо много често хората казват, че животът е борба, че за да успееш, за да си удовлетворен и щастлив, трябва да се бориш. В този миг пак недоумявам за какво и с кого трябва да се състезавам, кого и какво трябва да надвивам и побеждавам. И защо? – питам се.
Имаше моменти в живота ...
  2703 
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
  802 
Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ...
  1925 
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
  1315  11 
Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
  736 
И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...
  597 
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...
  576 
„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
  705 
Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
  638 
Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...
  2222 
> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...
  1079 
Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ...
  1423 
Не могат да бъдат
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...
  640 
В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...
  540 
Ти видя тъгата в очите ми?
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...
  649 
Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ...
  1811 
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
  603 
на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
  797 
Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...
  1147 
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
  799 
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
  662 
Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...
  1178 
Липсите.
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...
  629 
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
  705 
> – Кой хлопа в този късен час?
>
> – Аз хлопам – каза Финдли.
>
> Робърт Бърнс ...
  716 
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
  725 
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
  643 
Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева
  781 
Можем да порим вечността
само с едно наум всеки миг.
Когато аз заискря и загърмя,
ти трябва да си вода в ледник.
А пък когато бесовете диви твои ...
  518 
Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...
  649 
Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...
  535 
Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява ...
  561 
Тук съм и не съм.
С някого говоря.
Без думи.
Ответът
усмихва света. ...
  503 
Ще ме изпиеш на един дъх?
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее... ...
  571 
Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалит ...
  1687 
Предложения
: ??:??