valiordanov
1 820 результатов
На житното поле си дъщеря.
Шопкини и тракийки са ти в сянка.
Различна си от всичко на света
защото се наричаш - Добруджанка.
От ранно утро чак до късен мрак ...
  909 
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.
А мъртвеца - студен, бездиханен, ...
  774  11 
Аз съм кривата уличка...
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...
Крия в себе си болки. ...
  717  18 
Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.
Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна. ...
  597 
Понеже пеперудите са литнали цветя,
а аз съм цветар по призвание,
ще полея въздуха с блестяща мечта,
за да пърха пъстрото благоухание...
И вместо да имам два на два двор, ...
  947  15 
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа, ...
  671 
Искам да съм крава
в нашата държава,
да паса на воля
по софийски поля...
Ще ми правят снимки ...
  752 
Аз бях сълза.
Ти беше бистротата.
Превърнах се във мъж,
а ти в жена...
Аз бях дъжда. ...
  608  15 
Ето, че народа СЛУШ,
днес посреща чичко БУШ.
Той добър е, но на УЖ,
хем е свой, ама е ЧУЖД.
Днес народа СЛУШ ридай, ...
  695  11 
Прости ми за това, че съм до тебе,
че искам да съм радост, а боля...
Прости сантименталните куплети,
тежащи като есенна мъгла,
витаещи из стаите, в които ...
  785  23 
Всяка приказка има едно начало,
всяка приказка има един финал.
Всяка приказка е различно стъпало
и всеки в детството си - по тях е вървял.
Всяка приказка има своя поука, ...
  1946 
Десет крака са във мрака,
десет са на светлина,
десет за да стигнат чакат,
десет спират пък сега.
Десетте не знаят още, ...
  972  12 
Не се наяжда Врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да са наронена от някого измама.
Той знае, хляба, че е най-голям, ...
  685 
Не си играй с живота като с топка,
в градината му виж - цветя цъфтят.
На щастието отвори, ако похлопа,
а не да мачкаш с длани своят хляб.
По-свещено нещо на Земята ...
  1783  14 
В твоят дом влязох, поете.
Розата още цъфти.
Дърветата милват небето,
търсещи твойте очи.
Писалището - самотно... ...
  807 
Не са ми присъщи лоши обноски.
Добре се държа - предполагам.
Мозък си имам, дори да е малък,
но всъщност на него залагам.
Минуси имам, дал Бог много. ...
  627 
Слънчо гали с лъчите крилцата,
вятърът шепне ми тихо: върви -
намери си весел приятел,
измислете си с него игри.
Твоят път ще е странен, навярно, ...
  885  11 
Сериали ни заливат
и текат като река.
Все в интриги ни завиват
с дързост, но без красота.
Имената се заплитат. ...
  613 
Благодаря на rad (Радостина Марчева) за подарената идея за това стихотворение.
Живеем в нови и луксозни пещери -
просторни, светли, чисти и уютни.
Не коне, а яздиме коли
и мислим все какво ще бъде утре. ...
  645 
Лъгах всеки без проблеми,
всеки ден и всеки час.
Всички, малки и големи
здраво съм налъгал аз.
Лъгах тате, лъгах мама, ...
  698  11 
Уж сме от едно тесто замесени,
но с различно качество брашното.
Роним се като презрели кестени
и не оценяваме живота.
В луда гонка с времето, забравяме ...
  618  15 
Не плачи в живота, актьоре...
В този глупав Балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля -
да играеш достоен човек.
Ти отдавна си в образ - актьоре, ...
  699 
Дъжда ми се смя за това, че поливам цветята.
- Кой си ти! - ми крещя от небето облак сърдит.
И пресветна, притъмня, зашумяха листата.
Голиат се изправи за война със Давид.
А цветята не търсиха смисъл в легенди и притчи. ...
  681 
Аз не съм от ония момчета,
дето вярват в Дон Кихот.
Стрелям с прашка по сиви врабчета
и отнемам птичи живот.
Аз не съм от ония момчета, ...
  737  11 
С едно започва календара.
Един е златният медал.
Един е в църквата олтара.
Един във царството е цар.
Едно е слънцето в небето. ...
  723  12 
Спрях да мисля
и тъгата
наводни
на моя мозък
главното стълбище. ...
  672 
Ако аз съм един лилипут,
ти пък влюбена в мене гугутка,
ще крещя от любов като луд,
че обичам една лилипутка.
Аз съм малък, но чувствата - тя ...
  801 
Закъде бързаш така, момче,
яхнал тази неземна кола?
Има смисъл живота! А сега поне
отпусни до половина газта...
Всяка грешка ще сложи черта ...
  883  10 
Гръмотевично се разхленчи небето
и потекоха Божи сълзи,
наводниха света дъждовете
на две силни, всевишни очи.
Те попиваха в почвата твърда ...
  856  13 
Пеят птици и щурчета,
ручей ромоли.
Аз за теб откъснах цвете,
росно от мечти.
Аз за теб написах песен, ...
  1042 
  884 
Ти не си ли върха, който вятъра спира?
Ти не си ли планинска зелена следа?
Ти не си ли мечтата, в която се взирам?
Ти не си ли прозявката на съня?
Ти не си ли снега по баира, ...
  975 
Звуци. Стих. Молив. Наслада.
Трепет. Чувства. Свобода.
Удоволствие и радост.
Смисъл. Сбъдната мечта.
Тема. Лист. Надежда. Полет. ...
  614 
Надбягвам се със себе си...
Препускам към безкрая...
Тиктака бавно времето...
Звездите с ярост лаят...
И хоризонтът връзва ...
  660 
Сине, аз днес коленичих!
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!
Понякога също греша, ала зная, ...
  795 
Свободата е бяла престилка на мрака,
перце от крилото на ангел,
пресечната точка на стремеж и очакване,
летеж, който няма да кацне.
Свободата е шепот, свободата е крясък, ...
  764 
НА ЕЛИЦА И СТОЯН
ТЕ ГАЛЕХА СЪС МУЗИКА ЗВЕЗДИТЕ,
ПОНЕСЕНИ ОТ АНГЕЛСКИ КРИЛЕ.
РАЗСИПВАХА ВЪВ ЗАЛАТА МЕЧТИТЕ
КАТО ДОШЛИ ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ. ...
  775 
Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая ...
  790 
Ще намеря вратата на моят стремеж
и с ключето си – тънка надежда
ще отключа. Ще запаля проклетата свещ
и внимателно ще пренареждам.
Ще оглеждам старателно всеки детайл, ...
  723 
Часовникът ми се изкашля и замря.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам? ...
  763 
Предложения
: ??:??