via
5 результатов
Кога последно се обичах?
Минаха ли вече дни?
Кога стопих се
и изчезнах...
без тяло, ...
  811 
Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...
  1052 
Викове, хиляди гласове, безметежие... хаос... един художник, една болка. Погледът му потъмняваше все повече. Минутите се превръщаха в часове.
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...
  846 
Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...
  1205 
Валеше... мрачно, дълбоко и нежно... наистина нежно. Вървях както всяка сутрин покрай старата сграда и чувах единствено дъжда по чадъра и тракането на токчетата си по мокрите плочки. Мислите ми бяха още по-минорни от времето. Много бавно минавах от една към друга. Времето сякаш беше спряло, нямаше х ...
  1025 
Предложения
: ??:??