VladislavPlaninski
1 результат
2227
6
Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...
402
6
1097
4
Ако ще се случва нещо - нека да се случи днес!
Дъжд внезапно ли ще плисне - мъртъв зов да възкреси?
Птица ли освободена ще изхвръкне от кафез?
Или слънчева палитра тъмна скръб ще изруси?
Стара ли любов ще хукне по тревясала следа? ...
Дъжд внезапно ли ще плисне - мъртъв зов да възкреси?
Птица ли освободена ще изхвръкне от кафез?
Или слънчева палитра тъмна скръб ще изруси?
Стара ли любов ще хукне по тревясала следа? ...
973
4
Каква гора! Кафява, жълта, рижа...
Тук-там по някой горд, самотен смърч.
Защо дойдох? Нима ще разверижа
сърцето си от тоя вечен гърч -
да чувствам как всичко се изнизва, ...
Тук-там по някой горд, самотен смърч.
Защо дойдох? Нима ще разверижа
сърцето си от тоя вечен гърч -
да чувствам как всичко се изнизва, ...
356
5
656
3
1461
2
ПОЕМА
(Писмо до моя прапрадядо)
Щеше да бъде малко смешно,
ако не беше много тъжно.
I. ...
(Писмо до моя прапрадядо)
Щеше да бъде малко смешно,
ако не беше много тъжно.
I. ...
584
5
Три дни любов. Три месеца раздяла.
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
429
2
След миг ще тръгнеш.
И ще се стопиш,
подобно на снежинка
във дланта ми!
След миг обаче... ...
И ще се стопиш,
подобно на снежинка
във дланта ми!
След миг обаче... ...
483
7
Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяв ...
605
2
4878
2
То беше в полунощ. Навън валеше
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно ...
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно ...
896
3
Получих много аз от този свят.
Но колко всъщност дадох? Сам се питам.
С какво съм беден? И с какво - богат?
Какво все още трябва да изпитам?
Обичаха ме хубави жени. ...
Но колко всъщност дадох? Сам се питам.
С какво съм беден? И с какво - богат?
Какво все още трябва да изпитам?
Обичаха ме хубави жени. ...
388
4
Никога не ми е било толкова трудно да затворя очи.
А така ми се иска!
Поне да не срещах режещите погледи на моряците, да не виждах суровите им, каменни лица, почернелите им напукани пръсти и тоя тънък, синьосив цигарен пушек, който се процежда изпод стиснатите им зъби...
Но и да можех да затворя очи ...
А така ми се иска!
Поне да не срещах режещите погледи на моряците, да не виждах суровите им, каменни лица, почернелите им напукани пръсти и тоя тънък, синьосив цигарен пушек, който се процежда изпод стиснатите им зъби...
Но и да можех да затворя очи ...
540
3
Прекрасно знам със теб какво не мога.
Не само, че не мога, но не бива.
Не бива даже в името на Бога
към тебе път тепърва да откривам.
С мен няма, по причини свръхпонятни, ...
Не само, че не мога, но не бива.
Не бива даже в името на Бога
към тебе път тепърва да откривам.
С мен няма, по причини свръхпонятни, ...
535
6
„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
921
8
Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят. ...
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят. ...
418
5
1055
2
965
1
2
Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край, ...
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край, ...
453
4
И ето - заграчиха пак срещу мене,
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми. ...
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми. ...
582
6
Вас, шутове и клоуни, годините
не ви променят. Все сте си такива -
прегънати, сервилно-милозливи.
Готови сте през ада да преминете,
но само да сте там - между роднините ...
не ви променят. Все сте си такива -
прегънати, сервилно-милозливи.
Готови сте през ада да преминете,
но само да сте там - между роднините ...
341
4
В приспивната гальовност на дъжда -
безценен дар за теб от небесата,
забравяш стародавната вражда
със своя малък остров - самотата.
Там някъде се носи веселба. ...
безценен дар за теб от небесата,
забравяш стародавната вражда
със своя малък остров - самотата.
Там някъде се носи веселба. ...
1349
1
9
1856
2
Без тебе няма плясък на вълни.
И шепот на поклащащи се лодки.
Без тебе тъпо кретат сиви дни.
И слънцето е блудкаво и кротко.
Без тебе няма тръпнеща луна. ...
И шепот на поклащащи се лодки.
Без тебе тъпо кретат сиви дни.
И слънцето е блудкаво и кротко.
Без тебе няма тръпнеща луна. ...
584
9
1251
3
Денят - този малък тиранин,
най-после си тръгна. Здравей,
безпътнице-нощ! Аз те чакам
с изпразнена чаша. Налей!
Сънят ще избяга - подлецът! ...
най-после си тръгна. Здравей,
безпътнице-нощ! Аз те чакам
с изпразнена чаша. Налей!
Сънят ще избяга - подлецът! ...
434
3
1276
2
2287
Без теб градът е бял. И сив. И черен.
Без теб градът е... пъстра пустота.
Вървя, със поглед в пламъците вперен,
а всъщност виждам само пепелта.
И толкова е страшно да усещам: ...
Без теб градът е... пъстра пустота.
Вървя, със поглед в пламъците вперен,
а всъщност виждам само пепелта.
И толкова е страшно да усещам: ...
500
1
8
По устните ми жар неугасима,
следи от твойте пръстчета.
Звезди където трябваше да има,
сега блещукат кръстчета.
Душата вече трудно се побира ...
следи от твойте пръстчета.
Звезди където трябваше да има,
сега блещукат кръстчета.
Душата вече трудно се побира ...
401
2
1269
1
1413
2
845
1
Вървя като някаква призрачна сянка
сред пъстър порой от ревяща тълпа.
Нощта ме подмамва със смях на вакханка,
но в мене сатирът отдавна заспа.
Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана: ...
сред пъстър порой от ревяща тълпа.
Нощта ме подмамва със смях на вакханка,
но в мене сатирът отдавна заспа.
Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана: ...
417
5
1730
1
1
Вървя по незабравената улица,
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...
475
5
1648
1203
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
