yotovava
2 640 результатов
КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен. ...
  214  12 
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
  292  13 
  406 
БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...
  792  17  38 
НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ
Обратното броене не започна.
Стрелката малка спука циферблата.
Приличам ли на полудял стрелочник,
пропуснал най-съществената дата? ...
  293 
ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ
Къде ме отнесе покоят вечерен?
На изток ли беше, на запад? – Не знам.
В стрелките прекършени кой ще намери
утеха и даже за бъдното знак? ...
  263  12 
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
  696  14 
И СИВОТО ПОНЯКОГА Е ЦВЯТ
Тъгата в моя дом се настани
и всичко се обагри в тъмносиво –
фотьойлите, смълчаните стени.
А парадоксът е, че ми отива – ...
  334  21 
СЛЕДДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Спря ли да римува тишината
на дъжда кристалните сонети?
В локвите заплува листопадът,
лодчица сковал от цветовете. ...
  252 
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
  673 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
  335 
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
  257 
  705 
ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...
  540  12 
ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...
  250  10 
  316 
ЗАДЕН ИЗХОД ОТ СПЕКТАКЪЛА
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти. ...
  327  11 
Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...
  801  17 
НЕ ТИ Е НУЖЕН ОТГОВОРЪТ, ЗНАМ
Града разтърси първата мотриса
и в крайното кварталче издрънча.
Там мракът още е стипчив и клисав
и спотаен като ръждясал чан. ...
  263 
  736  12 
  706 
КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци, ...
  250  12 
ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
  239  14 
РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...
  199 
В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
  654  16 
АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
  241 
НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...
  250 
ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...
  289 
ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
  298  11 
НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
  612  13 
КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
  261  12 
ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...
  215  10 
  536  18 
ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...
  279  10 
  399 
СМИРЕНИЕТО ИМА ТАЙНСТВЕН СМИСЪЛ
С криле посечени не приютявам
лъжа, омраза или пък обида,
в сърцето ми дори да откънтява
рефренът, че оттука ще си ида. ...
  225 
  572  14 
ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък. ...
  277 
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни, ...
  345 
БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
  281 
Предложения
: ??:??