yotovava
2 696 результатов
434
1
4
КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...
284
4
393
1
НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини. ...
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини. ...
317
3
8
НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...
300
3
4
557
2
5
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
661
5
20
458
2
3
БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...
237
1
2
ПРИШЪЛЦИ В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...
338
1
6
НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...
257
2
3
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
255
3
12
418
1
4
ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...
308
4
ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
350
2
5
СЯНКА В МОКРОТО УТРО
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...
272
1
2
ОБУВКИ ЗА ПРОЛЕТНИ СЪНИЩА
Дъхтят на мокра лавандула
покрайнините на града.
От врявата не съм дочула
кога пристигна пролетта. ...
Дъхтят на мокра лавандула
покрайнините на града.
От врявата не съм дочула
кога пристигна пролетта. ...
500
1
6
ДЕТСКА ВЪЗДИШКА
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
249
491
4
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗИМАТА
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат ...
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат ...
483
2
3
704
6
8
413
2
2
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
253
3
8
ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
275
2
2
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
614
6
10
ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...
221
2
2
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
244
2
4
АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя. ...
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя. ...
270
4
4
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
521
4
4
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
234
3
5
седем снежинки
прекосиха финала –
бяла неделя
----
вятър извая ...
прекосиха финала –
бяла неделя
----
вятър извая ...
266
2
4
779
2
8
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
333
6
10
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
206
2
5
430
2
2
ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата. ...
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата. ...
254
4
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
235
3
3
СОФРА, ЗА ОБИЧ НАРЕДЕНА
Това са предрешени битки.
И в тях не виждам победител.
Ти бързаше да се наситиш
и да преминеш през бедите. ...
Това са предрешени битки.
И в тях не виждам победител.
Ти бързаше да се наситиш
и да преминеш през бедите. ...
494
4
10
ОКОВАНО МЪЛЧАНИЕ
Залутах се в заплетен, труден възел.
Надявах се по-лесно да забравя.
А в чашата ми с чай потъна бързо,
взривил прозореца, безкраен залез. ...
Залутах се в заплетен, труден възел.
Надявах се по-лесно да забравя.
А в чашата ми с чай потъна бързо,
взривил прозореца, безкраен залез. ...
544
4
6
ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното. ...
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното. ...
202
2
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
