yotovava
2 713 результатов
КРЪЧМА ПРЕД ВХОДА НА РАЯ
Покривките изглеждат още чисти
и слънцето облива в светлина
кръчменце, скътано до бук разлистен,
там, дето кротко пръква се денят. ...
Покривките изглеждат още чисти
и слънцето облива в светлина
кръчменце, скътано до бук разлистен,
там, дето кротко пръква се денят. ...
93
2
8
52
2
ЗОРАТА МЕ ПОВИКА В СВОЯ ДРУМ
Не знаех дълго, че отглеждам мрак,
в душата си – последната обител.
Човек пристига – гол и единак,
с надежда да политне към звездите. ...
Не знаех дълго, че отглеждам мрак,
в душата си – последната обител.
Човек пристига – гол и единак,
с надежда да политне към звездите. ...
94
3
11
84
2
ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ НА СБОГОМ
Аз не помня дали сме се любили
подир някой купон в младостта ни.
В паметта ми – порутена лудница,
място нямаше за мелодрами. ...
Аз не помня дали сме се любили
подир някой купон в младостта ни.
В паметта ми – порутена лудница,
място нямаше за мелодрами. ...
172
4
10
ПИСМО ДО ПРОДАВАЧА НА ТЪГИ
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините. ...
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините. ...
131
3
10
В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
123
1
8
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
132
4
12
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Село. Автентични аромати.
Кучи лай, кокошки и кози.
Плет – разплетен, кърпен непохватно,
две оцъклени след сън брези. ...
Село. Автентични аромати.
Кучи лай, кокошки и кози.
Плет – разплетен, кърпен непохватно,
две оцъклени след сън брези. ...
156
4
14
134
2
2
172
1
3
239
4
17
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
183
7
10
ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
204
5
9
ВРЕМЕВИ ОБРАТИ
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
164
2
3
173
3
8
ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
175
2
11
ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
145
2
4
180
2
2
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
264
10
15
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
191
5
13
255
6
13
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
205
5
12
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
224
4
13
БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...
155
2
4
НЕДОВЪРШЕНИ ЗАПИСКИ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...
179
3
6
ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
213
6
12
227
2
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
174
4
6
215
2
8
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
162
4
8
396
6
37
ТРУДНИ ЛАБИРИНТИ
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно. ...
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно. ...
162
3
7
И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...
165
1
2
Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...
248
3
6
КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия. ...
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия. ...
202
2
6
КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...
183
2
7
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...
222
6
12
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...
165
1
2
ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
214
3
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
