Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката заля скулите й и есента беше тяхното любовно лято. Ден след ден.
За закуска обичаше да му прави от онези сладки палачинки, като обилно ги поръсваше с любов, а в кафето му слагаше усмивки... най-доброто кафе. След това сядаше на дивана и го гледаше, палеше цигара и стоеше. Тя имаше много вредни навици. Но как само й харесваше начинът, по който те запълваха живота й, как се будеше до него всеки ден и я вбесяваха дребнавите му подмятания. Да... най-големият й порок беше той. Знаеше, че се пристрастява, а той си тръгва. Знаеше го и като че ли искаше да си открадне повече, за да има какво да я държи жива, когато остане без него. Тази мисъл я влудяваше.
Цигарата й свърши и тя се отърси от мислите, ...