Светът на нямане остана някъде назад, свят на нямане аз поисках да докосна от красива синева и то се случи…
Студено е, но не в душите, а някъде навън.
Студено е и по-студени стават дните… сън.
Сън за пролет и градина, за океани от любов.
На мен ми стига, че те има, дочула твоя зов.
И нощем, в тъмнината щом очи отворя… будна.
Глава опряла на ръката ти, говоря…
Няма обич, която да е трудна.
Защото всяка обич е последна и всеки миг остава си неповторим.
Помни, че аз винаги ще помня и първия, и идния любим.
Но ти обичай ме като светица – без въпроси,
a аз на колене пред олтара свят ще моля прошка за това, ...