13 окт. 2009 г., 20:55

* * * 

  Эссе
1366 0 2

Оф - щастлива съм,
а пиша тъжни стихове.
Уморена съм от непрекъснатото
бягане,
а бягам без да спра.
Чета новите вестници,
а помня само стари новини.
Излизам с нови хора,
но приятелите ми са стари.
И както казва Слави -
''слушам стари парчета'',
но харесвам новите.
Изхвърлям си боклука редовно,
но аз самата съм задънена
с умствени отпадъци.

Е, откакто се помня, все съм такава...

© Оксана Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Едно откровение затрогващо с обърканото виждане на автора за самия себе си. Чувства клонящи към отегчение и примирение.
    Иска ми се след многоточието да има едно "...но няма да е все така."
  • Смесени чувства и контрастни думи! Доста добре!
Предложения
: ??:??