Оф - щастлива съм,
а пиша тъжни стихове.
Уморена съм от непрекъснатото
бягане,
а бягам без да спра.
Чета новите вестници,
а помня само стари новини.
Излизам с нови хора,
но приятелите ми са стари.
И както казва Слави -
''слушам стари парчета'',
но харесвам новите.
Изхвърлям си боклука редовно,
но аз самата съм задънена
с умствени отпадъци.
Е, откакто се помня, все съм такава...
© Оксана Василева Всички права запазени
Иска ми се след многоточието да има едно "...но няма да е все така."