20 июл. 2010 г., 22:48

Ако знаех.. 

  Эссе » Любовные
3783 0 6
1 мин за четене

Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.

Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.

Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.

Ако знаех, че това е последният път, в който се събуждам до теб - нямаше сутринта да отворя очи.

Ако знаех, че това е последният път, в който се смеем заедно -  никога повече нямаше да се усмихна.

Ако знаех още от началото, че ти си моето слънце - никога не бих пожелала да видя луната.

Ако знаех, че ти си въздухът, от който се нуждая - никога нямаше да ходя в планината.

Ако знаех, че ти си смисълът на живота ми - никога нямаше да позволя да си отидеш. Ако знаех, че никога повече няма да се върнеш - нямаше да те пусна да си тръгнеш.

Ако знаех колко много те обичам, нямаше да позволя да се случи така.

Ако знаех, само ако знаех...

Но не знаех и трябваше да те загубя, за да го разбера.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е
  • Много е хубаво и истинско.
  • Хората са ми казвали, че ще минава.... Дано!
  • Поздрави Гретиии
  • Така е, за съжаление. Обикновено разбираме истиснската стойност на нещата, след като ги загубим. И може би затова не ни е съдено да знаем. Поздрави
  • Толкова вярно ;( Наистина в този момент се чувствам точно така просто ще ми липсва човека, с който се разделих, но все пак ще е за мое добро просто той прецени че е по добре за мен така.
    Иначе относно есето наистина човек цени нещата, едва когато ги загуби, така поне открива след загубата си дали нещо си е струвало и дали е било истинско.
    6
Предложения
: ??:??