Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е последният път, в който се събуждам до теб - нямаше сутринта да отворя очи.
Ако знаех, че това е последният път, в който се смеем заедно - никога повече нямаше да се усмихна.
Ако знаех още от началото, че ти си моето слънце - никога не бих пожелала да видя луната.
Ако знаех, че ти си въздухът, от който се нуждая - никога нямаше да ходя в планината.
Ако знаех, че ти си смисълът на живота ми - никога нямаше да позволя да си отидеш. Ако знаех, че никога повече няма да се върнеш - нямаше да те пусна да си тръгнеш.
Ако знаех колко много те обичам, нямаше да позволя да се случи така.
Ако знаех, само ако знаех...
Но не знаех и трябваше да те загубя, за да го разбера.
© Грета Ганчева Всички права запазени