Аз
(Есе )
Аз съм Роза. Никога Роска, непоглезена. Едно необикновено момиче, шестнадесет години скитало от дом на дом, от кой по-чужд, от мащеха на мащеха, коя от коя по-сурова.
Аз съм само едно име в досието на дома за деца и юноши, подарено от жената, която ме родила и ме обрекла на незаслужено нещастен живот. Дете, непочувствало майчина ласка, неподкрепяно от бащинско рамо. Дошла съм на този свят само да ме изхвърлят като ненужна вещ, която все още никой не пожелал да оцени. А аз също имам своята стойност на живо същество.
Аз съм проклятие на тази, която ме родила - защо ли ми е дала живот? И безоотговорно ме изоставила на произвола на съдбата. Аз съм груб човек, недоволна, но явно съм мечтателка, защото сънувам този невъзможен блян-сън. Жесток сън-мечта, който ме прави раздразнена и лоша. Не всички на този свят заслужават признание - възпитателите, които бяха като мои родители и настойници, също така и Учителите, които ме научиха как да се боря с трудностите и т.н.
„Имам приятели, к ...