Безследно изчезнал
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да запустее.
Въпреки характера на работата ми, която беше свързана с периодически премествания от един в друг гарнизон, аз винаги намирах повод и място, където да практикувам градинарските си умения. Неусетно годините се изнизаха. Бях офицер от военната авиация, после работещ пенсионер в кабелни телевизии и на 65 годишна възраст реших да остана в ролята на „чист” пенсионер. В крайна сметка в живота има време за образоване, време за работа и време за пенсионерски дела. Дали ще е разговорката и дременето по кафенетата, пенсионерските клубове, или градските паркове, или агрозаниманията е вече въпрос на личен избор. Разбира се, не на последно място е и общуването с внуците, ако има нужда от дядова ...