Какво толкова - ще каже някой - болката си е болка, стомахът - стомах, заслужава ли си да се коментира? И ще бъде прав, особено ако не изпитва такава в момента. Стомашната болка си прилича с другите видове по едно - има дяволски силната способност да те накара да се концентрираш върху нея! Но тя е по-лоша от другите, ще ви кажа защо - когато ме боли стомах, забравям всичко друго - кой съм, къде съм, за какво се боря, обичам ли някого или мразя, всичко това се измества от само една мисъл - ще живея ли или ще умра? Не е зъб - да го извадиш или пръст - да го отрежеш. Точно в тези моменти се сещам за определени неща - примерно за Баба Ванга. Която беше живо доказателство за това, че тия въпроси - за живота и смъртта ги решава някой там отгоре, на теб само ти е дадено правото да го очакваш този момент... Пуста и болка - тя да беше болка като болка, ама не - някак си по-вътрешно се усеща... Първо - стомахът ми става на топка, ни приема ни предава. Т.е. не помага нито повръщане, нито ходене по голяма нужда - нищо. И понеже само тогава се сещам за хапчета и те не помагат - просто защото ги няма. То здрав човек мисли ли за такива работи, а и като си спрял да живееш с мама, няма и кой друг да помисли. И да продължа със симптоматиката - най-неприятната част - понеже стомахът, както знаете, е органът, който отговаря за преработката на храната в енергия, когато блокира, тая енергия секва. Изглежда първо мозъкът (или нещо си там програмирано) решава да ти спре "парното". Резултатът - студени длани и ходила за начало, после втрисане, без значение дали навънка е +45. Аз понеже имам известен интерес към човешката анатомия, имам склонността да си представям всичко ставащо там - вътре в мен - нагледно. Почти го гледам като документален филм, но от това, разбира се, не ми става по-леко. Хубаво е понякога да се знаят някои неща, обаче в тоя случай не е за препоръчване - през главата ми минават само лошите варианти... Тогава се сещам и за един друг човек - Мацуташи Ояма. Освен, че е легенда в областта на бойните изкуства (за незапознатите) той е имал само един страх преди битка - не дали ще умре, а ще бъде ли чист, ако това стане. Затова винаги преди да влезе в бой е наблягал на личната си хигиена. Още едно от лошите неща при разискваната от мен болка е, че тя не ти дава такава възможност - да си подготвен. По принцип началото е невинно - леко неразположение си казвам (в тази фаза винаги съм оптимист), а когато след два часа хапя завивките от болка, нещата изглеждат съвсем иначе... И накрая да спомена какво ме подкрепя докато преминавам през гореописаните фази - каквото и да става, знам, че има само два възможни изхода - или ще се живее или ще се мре!Засега надделява първият (за щастие или не, това е тема за философско есе). Има един хубав момент при цялата тази ситуация, който за съжаление трае само от края на болката до към 5 мин., след това: можеш да оцениш всичко хубаво, заради което си струва да се живее.

От всичко това аз съм стигнал до следния извод - през стомаха на мъжа (и в частност - моя) може да мине не само любовта, но и всички други чувства, че и целият живот дори!