Какво толкова - ще каже някой - болката си е болка, стомахът - стомах, заслужава ли си да се коментира? И ще бъде прав, особено ако не изпитва такава в момента. Стомашната болка си прилича с другите видове по едно - има дяволски силната способност да те накара да се концентрираш върху нея! Но тя е по-лоша от другите, ще ви кажа защо - когато ме боли стомах, забравям всичко друго - кой съм, къде съм, за какво се боря, обичам ли някого или мразя, всичко това се измества от само една мисъл - ще живея ли или ще умра? Не е зъб - да го извадиш или пръст - да го отрежеш. Точно в тези моменти се сещам за определени неща - примерно за Баба Ванга. Която беше живо доказателство за това, че тия въпроси - за живота и смъртта ги решава някой там отгоре, на теб само ти е дадено правото да го очакваш този момент... Пуста и болка - тя да беше болка като болка, ама не - някак си по-вътрешно се усеща... Първо - стомахът ми става на топка, ни приема ни предава. Т.е. не помага нито повръщане, нито ходене п ...