Свикнали сме да гледаме на себе си като връх в еволюционно ниво, като изобретатели без особени грешки, гении, обществени животни. Въпреки това като че ли, колкото и гениални да сме, се водим към собствената си гибел. Но тогава, щом сме толкова гениални, защо продължаваме да действаме срещу самите себе си?
Човекът е средина между всичко и нищо именно защото е и всичко, и нищо в зависимост от аспекта, в който го разглеждаш.
Всичко е, изправен пред нещата, по-нисши в своето съществуване от него. Ако го разгледаме на биологично ниво, човекът е върхът в еволюцията, поне за момента, макар че не е перфектен и всеки един от нас си има своите недостатъци. Приспособени сме към всеки един климатичен пояс, срещаме се почти навсякъде по земната шир, където температурите не са екстремни, където прехраната ни е поне малко от малко сигурна…
Ако сравним човека с едноклетъчните, той ще е безспорният връх със своята специализираност на клетъчно ниво, но именно това не ни позволява регенерация както при н ...