Чувството за дълг и отговорност – път към щастието
…Всеки от нас върви по пътя си, забравяйки че събитията в живота ни са предопределени…а пътеките, по които вървим са отъпкани от Съдбата.
Не мога да намеря думи, за да опиша болката и разочарованието от личността си. Може ли някой да си представи какво е чувството на първия провал в живота му.
Никога не съм се проваляла,винаги съм била една от първите по успех и постижения. И ето, дойде денят на страшния съд, когато болката е непоносима. Истината е една – аз се провалих! Волята, амбицията, критиката се изгубиха някъде по дяволите …
Не мога да кажа, че ме е яд, нито че не го заслужавах. Просто боли, че се провалих. Как можах??? Толкова ли съм тъпа? Некадърна? Сега ми е трудно да мисля положително или, че съм способна. На първо място аз предадох себе си. Трябваше да го направя за себе си – без да мисля и да ми пука за другите и мнението им. Да – трябваше да бъда по- отговорна; да уча, да се спукам от учене и работа, заради себе си… А аз ...