Чувството за дълг и отговорност – път към щастието

…Всеки от нас върви по пътя си, забравяйки че събитията в живота ни са предопределени…а пътеките, по които вървим са отъпкани от Съдбата.

         Не мога да намеря думи, за да опиша болката и разочарованието от личността си. Може ли някой да си представи какво е чувството на първия провал в живота му.

         Никога не съм се проваляла,винаги съм била една от първите по успех и постижения. И ето, дойде денят на страшния съд, когато болката е непоносима. Истината е една – аз се провалих! Волята, амбицията, критиката се изгубиха някъде по дяволите …

         Не мога да кажа, че ме е яд, нито че не го заслужавах. Просто боли, че се провалих. Как можах??? Толкова ли съм тъпа? Некадърна? Сега ми е трудно да мисля положително или, че съм способна. На първо място аз предадох себе си. Трябваше да го направя за себе си – без да мисля и да ми пука за другите и мнението им. Да – трябваше да бъда по- отговорна; да уча, да се спукам от учене и работа, заради себе си… А аз какво правих? Стоях, чакайки някой си да дойде, да ми обърне внимание, да си губя времето в глупави разговори или действия, след като най- важното бе да мисля за задължениятa си, да недопускам провал. Защото докъде ме доведе безотговорността– до моят първи провал. Нима някой друг е виновен за това,освен мен? Ако всеки бе достатъчно отговорен към себе си и към действиятa си, нямаше да има нито провали, нито омраза, защото всеки иска най- доброто, най-стойностното за себе си. Не са го постигнали единствено малодушните, мекошавите и обречените на бездействие хора. Да – аз съм мекошава, не действах достатъчно. Да – признавам си – можех много повече, защото съм виждала в себе си истинския борец. Но не и този път. Провалих се и най – много нараних себе си. Мисля, че никога не съм се наранявала повече от днес.

         Иска ми се да получа енергия от природата, но се затварям за нея, защото пак аз решавам, че не я заслужавам. А като се замисля – какво заслужавам? Да страдам – страдай клета душо, страдай – ти не бе достатъчно силна, търпелива и борбена – страдай!

* * * 

         Поглеждам дърветата… и сякаш искат да ме утешат, умоляват ме да се успокоя и да си простя. Но защо? И за кой ли път? От прошката няма смисъл,когато знаеш и си признаеш неизпълнения дълг. Може би в тежкия и упорит труд е изцелението на болката и разочарованието… Природата е нежна с мен, гали сетивата и душата ми… бавно- бавно намирам покой, но се чувствам празна, самотна, изоставена – от себе си. Само аз можех да си помогна! А се изоставих – бях непукист. Да – непукизмът към теб самия може да те убие. А чувството за дълг и отговорност ти дава силата и начина да се погрижиш за себе си, грижите за себе си пък са грижа и за  любимите ти хора, а грижиш ли се за тях – можеш да го правиш и за всички други.

         Отговорността е средство, с което да осъществиш целите си; то е необходимо, за да мечтаеш, защото мечтите са свързани със собственото ти щастие. Колкото по- отговорни сме, толкова по- добри ще сме към себе си и към околните.

         Не ме скъсаха на шофьорския езпит напразно. То имаше своята цел. Всичко, което ни се случва не е случайно, а с предопределена цел. В този случай мисля, че откривайки една истина за мен самата, това ми дава сили, смелост и желание за борба – но този път ИСТИНСКА, без лъжи, съмнение и страх към себе си. Да – от днес нататък ще бъда по- отговорна отвсякога.

Ако всичко това днес не ми се бе случило, нямаше да разбера колко важна съм за себе си. Нека всеки мисли, каквото иска; нека ме мислят за глупава, некадърна, мекошава, нервна и какво ли не. Не ги съдя, защото и аз минах през това. Време бе отново да се съвзема. Аз съм едно просто човешко същество, с качества и недостатъци, което като всяко друго, е склонно да греши. Това е животът – възходи и падения. Няма да се откажа… продължавам напред. Просто днес това не е трябвало да се случи. Може би днес е трябвало да открия себе си и тази истина, а не толкова да взема шофьорска книжка. И може би тази истина ще ме направи по- добър шофьор.

Бъдете отговорни личности, знайте и осъществявайте дълга си във всеки момент, и ще откриете истинското щастие и наслада от живота.