Името ми е Васил. Не само царствено, това име е много важно в родината ми. Когато бях малък, наистина малък, не го харесвах. Все молех майка ми да ме прекръсти с някое модерно име, като Мартин или Даниел. А тя се усмихваше и ми казваше, че един ден ще се гордея с името, което ми е избрала. Понякога ми разказваше за Васил Левски, на когото ме е кръстила, но аз нацупено ѝ отговарях, че не е трябвало да ме кръщава на някой, който е живял толкова отдавна, и че героите днес са други.
Когато тръгнах на училище класната ми, която ни преподаваше и музика, бързо откри, че имам хубав глас и ме записа в хора. Често се изявявах като солист на различни песни и сцената на читалището ми стана като роден дом, а притеснението, че всички погледи от публиката са вперени в мен, скоро се изпари. Покрай началото на певческата ми кариера започнах да забелязвам момичетата. Да, от толкова ранна възраст. По-точно те първи забелязаха мен. Усмихваха ми се, шушукаха си когато минавах покрай тях. Един ден Яна, дреб ...