Да бъда като Левски
Името ми е Васил. Не само царствено, това име е много важно в родината ми. Когато бях малък, наистина малък, не го харесвах. Все молех майка ми да ме прекръсти с някое модерно име, като Мартин или Даниел. А тя се усмихваше и ми казваше, че един ден ще се гордея с името, което ми е избрала. Понякога ми разказваше за Васил Левски, на когото ме е кръстила, но аз нацупено ѝ отговарях, че не е трябвало да ме кръщава на някой, който е живял толкова отдавна, и че героите днес са други.
Когато тръгнах на училище класната ми, която ни преподаваше и музика, бързо откри, че имам хубав глас и ме записа в хора. Често се изявявах като солист на различни песни и сцената на читалището ми стана като роден дом, а притеснението, че всички погледи от публиката са вперени в мен, скоро се изпари. Покрай началото на певческата ми кариера започнах да забелязвам момичетата. Да, от толкова ранна възраст. По-точно те първи забелязаха мен. Усмихваха ми се, шушукаха си когато минавах покрай тях. Един ден Яна, дребосъчката, която седеше през два чина зад мен, се приближи, погледна ме втренчено и каза: "Знаеш ли колко са ти сини очите? Точно като на Левски!" Засмя се и изчезна. Останах загледан смаяно след нея. Когато се прибрах вкъщи, включих набързо лаптопа си и изчетох всичко, което намерих за важния си съименник. Вечерта попитах майка ми защо толкова малко ми е разказвала за Дякона.
- Беше малък, не всичко щеше да разбереш, а и не искаше да ме слушаш. - отговори ми мама, учудена от внезапният ми интерес.
Няколко месеца по- късно ме избраха за ролята на Апостола в едно училищно представление. Отново Яна беше "виновна" за това, говорейки на всички колко приличам на него. Справих се с ролята си добре. Едва сдържах сълзите си накрая, когато ме водеха към бесилото, но си повтарях наум, че той не е плакал в последните си минути. Искал е да го помнят силен и смел, такъв вече исках да бъда и аз.
В четвърти клас взех първото си самостоятелно решение. Започнах да се занимавам с лека атлетика. Оказа се, че ми се отдава. Треньорът беше много доволен от мен и след година започна да ме праща по различни състезания. Ето ги, стоят си все още медалите ми на специалната секция в детската стая. Бронзовият от областното състезание в Пловдив, от пети клас. Двата от републиканското в шести и седми клас - единият сребърен, другият златен. Не бих могъл да ги изредя всичките, а и не е хубаво да се хваля. Бях, а и все още съм, най- добър на бягането с препятствия и тройният скок. Тази година целта ми е победа на Олимпиадата. Мисля, че 19 години са добра възраст, за да покажа, че и аз мога да направя Лъвски скок, макар и в мирно време, на стадион и върху пясък. Да накрам българите да се гордеят с мен и името ми, а чужденците да слушат нашият химн.
Винаги съм обичал да чета книги. Да пътешествам така по света и да се уча от живота на великите хора. Книгите ми дадоха още една идея как да бъда като Левски. Амбицирах се много да уча, да се усъвършенствам и един ден да предавам знанията си на новите поколения. Да водя бъдещите деца на странстване из историята на България, да ги запознавам с нашите истински герои, да посявам в тях гордост от миналото ни и надежда за бъдещето. Да знаят, че и те могат да бъдат герои на своето време. Да правят важни и велики неща, за да оставят добра диря след себе си.
През всичките ми ученически години Яна беше до мен. Винаги ми се усмихваше от първият ред в читалища и зали докато пеех. Подкрепяше ме на стадионите докато тичах и вземах медали, които посвещавах на нея. Учехме заедно, пишехме заедно, ще кандидатстваме заедно в учителският институт. В очите на Яна аз съм безстрашният Левски, който обича родината си, прославя я по света и ще гради бъдещето си в нея и заради нея. И заради нашите деца - моите и на Яна.
Аз съм Васил и искам да бъда като Левски.
19.02.2021
© Боряна Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за времето и позитивният коментар, Мария! ❤
-
Поздравявам те за написаното есе и затова, че си го публикувала за годишнината от рождението на Левски! Стилът ти е лек и увлекателен. Браво, Бори! 🌈
-
Сърдечно благодаря, Галя! ❤
Левски ми е любимият български Герой. Някак спонтанно миналата година ми дойде идеята да покажа, че днес младите могат да бъдат като него, да се опитат да бъдат. 😊 -
Браво, Боряна!!!
-
А, щом пишеш, Петър, не си толкова обикновен. 😉 Тези дни се заемам да се запозная с повечето твои творби. Много сте тук, не смогвам. 😁😇
-
Боряна, нее, не съм... обикновен човечец съм. Приятна вечер
-
Петър Стоянов /нали не си президентът?😉/, благодаря и за звездичките, и за хубавият коментар! 😊
Пепи, и в женски вариант е хубаво името ти /имам една героиня, която ти е адашка, в една история/! 😊 Радвам се, че ти допада писането ми, благодаря! ❤
Акеми Йошида, благодаря за прочитането и отзива! ❤ -
Чудесно есе, Ким.
-
Ако бх мъж, щях да се казвам Петър1, но понеже съм жена, съм само Петра, без цифра, нито една
шегичка! Хубаво пишеш, интересно! -
Хареса ми есето,.. наистина по-често трябва да се споменават такива реални личности-герои... Мога да поставя 5 звездички, нали
-
Петър, много благодаря за хубавият коментар и за частта за Буковски, с която ме разсмяхте! 😂😉 Да, точно защото утре е 18.07, пуснах това есе днес. 😊
-
Браво! 👍На мен ми харесва есето, и навреме е публикувано - утре е 18ти юли. Зарежи Анани - той е като чумата от разказа на Буковски. Това май съм го казвал вече.😊
-
Аз също ви пожелах приятен ден, но това по някаква причина не ви хареса. Между другото, хареса ми това "казах". Сега говорите като Аспарух от филма
-
Не смятам, че е нужно да отговарям повече на безпочвената Ви "критика". Казах, приятен ден!
-
Христова, аз напълно се изгубих във вашите фантазии за певци, лекоатлети, и синеоки Василовци... А истински герои има много, всеки ден срещате такива. Не разбирам защо е нужно да си ги измисляте....
-
Благодаря за пожеланието, Ананиев! 😊
Не мога да замълча... Тук има и споменат истински Герой, ако не забелязвате! -
Христова, приятен ден и на вас. И успех в измислиците!....
-
Ананиев, отговорила съм Ви, в коментара към Джаки, не ми даваше да напиша нов.
Пиша за измислени или истински хора, когато както искам и за което имам Муза. Приятен ден! -
От нежеланието ви да отговорите на един обикновен въпрос разбирам, че образът е фиктивен, измислен. Жалко... Според мен има все още достатъчно истински хора, за които да се пишат есета....
-
Така е, Джаки. Нуждаем се от герои, от млади хора, които да искат да бъдат герои. 😊 Благодаря, че отново ме четеш! ❤
khanas (Анани Ананиев) Виждам, че също пишете, дори критична статия за Левски имате. Тогава, не знам защо да Ви обяснявам авторските похвати?! 🙄 Имам и други разкази, написани в първо лице, от мъжка гледна точка. Нужни ли са и примери от литературата за автор мъж, който разказва от името на жена- героиня или обратното, авторка, пишеща от първо лице и героят е мъж? 🙄 Васил е литературен герой, ако това е от значение. -
Много хубаво и силно! Да бъде герой, да бъде за пример!
Нуждаем се от такива герои! -
Извинете, Боряна, не искам да се заяждам, но този Васил, за когото пишете, съществува ли или е просто литературен герой? Защото ми изглежда странно разказ от първо лице за момче да бъде написан от момиче.
-
Стопли ми душата, Иве! Благодаря! ❤ Едно от най- любимите ми мои писания. 😇
Радвам се, Зигфрид. Благодаря! 😊 -
Хареса ми! 😊
-
Прибирам си го при любимите!
Боре!💗
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
