В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
     Субективен поглед в историческите дебри бързо може да ни наведе на мисълта, че Адолф Хитлер (1889-1945) е безчувствена, тиранична и всерушаща по пътя си личност.
Роден в Австрия и загърбил детската си мечта да стане художник, поема по трудните пътеки на политическите стълкновения и утвърждава името си в европейската история. Доводите за подобни твърдения могат да бъдат открити в конкретни исторически събития.
     Как би реаргирал демократичният, хуманен европеец при досег с войнстващия антисемитизъм, изповядван от австрийския диктатор и приближените до него кръгове? „Свобода, равенство, братство“, гласи използваният за пръв път след Великата френска революция девиз, оказал се пълна противоположност на нацистката реалност.
     Хитлер съчетава в себе си колективния образ на човека, чието мащабно мислене граничи извън рамките на въображението, а чувството му за самосъхранение е изключително развито. Оглавил Националсоциалистическата германска работническа партия, става проводник на идеята за „чистотата и победата на арийската нация“. Спомагаща роля за нейното огласяне има функцията му на демагог – народният човек, дишащ за благото на тълпата.
     През 30-те години на XIX в. на европейския континент тече процес на реваншизъм и милитаризъм. След като поемат властта в края на февруари 1933 г., нацистите инициират подпалване на Райхстага и стартират кървава разправия с комунисти. „Операция Колибри“ безапелационно утвърждава ролята на партиите Щуцщафел и Гестало.
      Хитлер доказва качествата си на безстрашен ръководител, като слива президентски и канцлерски пост и се обявява за Фюрер на Третия райх. По този начин нацистката репресия над евреите се форсира. Приетият в края на 1940 г. план „Ост“, предвиждащ унищожение на славянски нации, служи като доказателство за характерния антисемитизъм.   
       Италианският писател Питигрили е казал: „Враговете са необходими за това – да се ходи напред.“  
        Върхушката на ВСВ съсредоточава лице в лице силите СССР и Германия, всяка от които минава през своите критични и върхови фази. Но това е грешният ход на австрийското момче… Най-важната игра, която бива загубена…
        Несполучливата за Германия битка при Сталинград разклаща позициите на Източния фронт. Нацистите понасят поредния удар, след като трябва да воюват на два фронта (според решенията от Техеран) и сякаш финалът на конфликта наближава.