В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субективен поглед в историческите дебри бързо може да ни наведе на мисълта, че Адолф Хитлер (1889-1945) е безчувствена, тиранична и всерушаща по пътя си личност.
Роден в Австрия и загърбил детската си мечта да стане художник, поема по трудните пътеки на политическите стълкновения и утвърждава името си в европейската история. Доводите за подобни твърдения могат да бъдат открити в конкретни исторически събития.
Как би реаргирал демократичният, хуманен европеец при досег с войнстващия антисемитизъм, изповядван от австрийския диктатор и приближените до него кръгове? „Свобода, равенство, братство“, гласи използваният за пръв път след Великата френска революция девиз, оказал се пълна противоположност ...