Въпреки всичките си практически несъвършенства, които днес констатираме, демократичният капитализъм е несъмнен продукт на етическа концепция, първично изхождаща от ценноста на индивидулната свобода. Тази теза се подкрепя от факта, че няма сериозна съвременна социологическа или философска школа, която да отрича първенството на индивида пред обществените институции и държавата в иниацитивността за преобразуване на социално-икономическите и духовните условности на обективното битие. Ето защо, следва да се отбележи, че индивидулната активност е вплетена в нравствеността на човешката свобода до степен, при която последната определя нейния обективен смисъл във всеки отделен комплекс от обществени условия. Безнравствената активност заема “живот” от формите на принуда над човешката личност, с което тя неизбежно уврежда хуманния потенциал на индивида.
Църквата винаги е вярвала и поучавала, че Божията любов е по-голяма от слабостта на нашата природа. Затова тя твърди, че движещите сили на човешк ...