Д О М А Т Ъ Т
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съученика си. Тук, в Перник. Сложил го в хладилника. Имаш ли обяснение?
Той соли домата. Замирисва още по-силно. Взема си едно парченце. Ножът е още в ръката му.
- Старо оръжие, но сигурно.
- Такова наследство ще оставим на бъдещето, че им е бедна фантазията.
- Оръжия?
Той оставя ножа, острието проблясва.
- Военен арсенал – нали така се казва. Така сме се стегнали за бой, че да ни се чуди човек. От не знам какъв метал, с не знам си каква скорост, спътници, совалки. Центрове, био, психо, с кого ще се бием, не знам, като можем и с ножове. Виж, трябва ли ние, жените, като едно време, да си събуем краката боси, да разрошим косите си и, с дълга дреха, да отидем на хълма и да просим мир от Боговете. Те с ...