Д О М А Т Ъ Т

                     Той реже домат.

Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият  остър нож се губи в ръката му, остава само  доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.

-         Много е остър, внимавай!

-         Едно момче ученик е нарязал на парчета съученика си. Тук, в Перник. Сложил го в хладилника. Имаш ли обяснение?

Той соли домата. Замирисва още по-силно. Взема си едно парченце. Ножът е още в ръката му.

-          Старо оръжие, но сигурно.

-          Такова наследство ще оставим на бъдещето, че им е бедна фантазията.

-          Оръжия?

Той оставя ножа, острието проблясва.

-          Военен арсенал – нали така се казва. Така сме се стегнали за бой, че да ни се чуди човек. От не знам какъв метал, с не знам си каква скорост, спътници, совалки. Центрове, био, психо, с кого ще се бием, не знам, като можем и с ножове. Виж, трябва ли ние, жените, като едно време, да си събуем краката боси, да разрошим косите си и, с дълга дреха, да отидем на хълма и да просим мир от Боговете. Те са искали дъжд навремето и той винаги е идвал. Тогава или никога. И те мокри се смеели. Какво да ви кажем? Коя молитва да шептим? Какво да просим? Хляб? Дъжд? Мъжка нежност!

       У човечеството вече има много гняв. Страшно много.

Лицето му се зачервява, спира да яде. И аз спирам. Ръцете ми миришат на домат. На него устните. Моля се.

            Спрете! Укротете топката! Момчета и мъже!

Очите му, изпъкнали с нечовешка ярост, ме гледат. Устните треперят. Мощната му челюст скърца. Чува ме. Главнокомандващият с шибан  ранг ме чува и надава страшен боен вик!

             Спирам да ям и повече не ми мирише на домат. Той отива в банята и се бръсне гола глава.

Стефка Галева

Гр. Сандански