23 апр. 2007 г., 12:22

Един безкраен ден 

  Эссе
1746 0 2
1 мин за четене
... Ставаш сутрин, а в главата си чувстваш ужасна болка. Адска, непоносима болка. Явно водката и текилата на снощния купон са ти дошли в повече. Но ако беше само това... Досега би изтрезнял. Но не. Болката не спира. А ти не можеш да издържаш вече! Готов си на всичко, само и само да не чувстваш тъпата болка...
Но почакай! Едва си станал, а вече трескаво навсякъде търсиш нещо. Но никъде го няма. А само то е решението на твоите проблеми. Или поне ти мислиш така...! Но в никое чекмедже не го откриваш. Пликчето с поредната "последна" доза сякаш се е изпарило. А този път дилърът не бе приел стария ти джиесем. Сега бе поискал компютъра, уредбата и телевизора. И ти му ги даде! Мислеше само за себе си. Не искаше да полудееш отново, ако не вземеш нужната доза...Разбира се! Майка ти!Тя го е взела! Тя никога не те оставя на мира. Никога не можеш да бъдеш щастлив. Защо? Защо никога не можеш да изживееш собствения си живот?...
Това мислиш сега, нали? Но опитай се да я чуеш. Тя не би направила нещо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Де да се казвах Никол Шерзингер Все права защищены

Предложения
: ??:??