... Ставаш сутрин, а в главата си чувстваш ужасна болка. Адска, непоносима болка. Явно водката и текилата на снощния купон са ти дошли в повече. Но ако беше само това... Досега би изтрезнял. Но не. Болката не спира. А ти не можеш да издържаш вече! Готов си на всичко, само и само да не чувстваш тъпата болка...
  Но почакай! Едва си станал, а вече трескаво навсякъде търсиш нещо. Но никъде го няма. А само то е решението на твоите проблеми. Или поне ти мислиш така...! Но в никое чекмедже не го откриваш. Пликчето с поредната "последна" доза сякаш се е изпарило. А този път дилърът не бе приел стария ти джиесем. Сега бе поискал компютъра, уредбата и телевизора. И ти му ги даде! Мислеше само за себе си. Не искаше да полудееш отново, ако не вземеш нужната доза...Разбира се! Майка ти!Тя го е взела! Тя никога не те оставя на мира. Никога не можеш да бъдеш щастлив. Защо? Защо никога не можеш да изживееш собствения си живот?...
Това мислиш сега, нали? Но опитай се да я чуеш. Тя не би направила нещо, ако знае, че ще ти навреди. Тя винаги ще те обича повече от самата себе си. Ще живее заради теб и ще те закриля. Защото макар и реално голям човек, за нея ти винаги ще бъдеш нейното малко дете. Но като че ли не си пораснал достатъчно, защото си играеш с живота, както детето си играе с  играчките. Ти не оценяваш това, което имаш. Опитваш се сам да се отървеш от живота си, като че ли той е нещо ненужно, дадено ти насила, което само ти пречи...
А майката е човекът, който никога няма да те изостави. Няма и да допусне да умреш пред очите й. .Да... това неминуемо ще стане, ако продължаваш по този начин. Ако живееш само за поредната доза и сам отравяш живота си. Истина е! Защото това е животът ти сега. Един отровен живот, задушен от гадната дрога. Не го пропилявай така!
Послушай майка си. Довери й се! Чуй единствения си родител. Едничкия близък човек, който е до теб. Позволи на единствения ти останал верен приятел да ти помогне! Довери му се, за да се спасиш!!!