Сега седя, мисля, мисля, чудя се, мая се! Вайкам се! Трябва да пиша есе а не знам как да почна. Изобщо и ясна представа си нямам какво ще представлява то? И дали изобщо ще стане есе като есетата, не знам!

Та,  мисля и  мисля, че няма какво повече да му мисля, а направо да почвам да пиша глупости и из между тия глупости, може някъде, някога, някак си (много важна е характеристиката на някак си), да се роди някакъв бисер. 

Ето след като почнах  да пиша, моментално се замислям: ако така от глупости се раждаха бисери сега вече да съм забогатял! Ама то нали по принцип така бисери не се изкарват: в такъв случай няма как да забогатея в скоро време, а и никой да не очаква кой знае какво есе от моя милост.

Е разбира се, моя милост - бъдете сигурни драги читатели и вие слушатели - пише есета за чудо и приказ.

Чудо е, че изобщо се хваща да пише! И приказ е, после как си разчита какво  е писал понеже моя милост се е осъвършенствал до крайност в изкуството “краснопис” а и с пунктоацията никога проблеми не  е имал, изобщо разчтането на писанията му е истниска приказка.

Всъщност запетайките са му толкова любими, че  той си ги слага профилактично. В смисъл такъв: На ред по 3-4. Е зависи и от дължината на реда разбира се . Нали на по –дълъг по повече, на по къс по  по малко.  Истината е, че запетайки слага  за по добра угледност. Да де, то угледността си я има заради краснописа, на за по сигурно слага и по повече запетай.

Понеже негово достолепие “ аз ” е решил да пише за Европа и европейците то той не се  сеща за нищо друго освен  за себе си.

Човек като него е чист европеец! Живее в европейска къща разред гарсониерови с две малки стаи и един  голям коридор. Има едно куче порода ”обикновенно”, но все пак европейско, което да служи за алармиране в случай на  неканени европейци смятащи, че  в неговата, тоест в моята европейска къща има уреди за обща потреба.

За селото в което живее моя милост, няма какво да казвам и да разказвам, няма защо и да го фалим,  като го погеледнеш драги читателю оно само, че ти се пофали.

Улиците му! Божеее, какви улици? Европейски улици! Нова дупка, до стара дупка и до всяка нова дупка, по още една нова дупка.А пък  на площада са точно 12 колкото и са звездите на европейското знаме. Площадаааа! Площад- градина. Брюкселската "гранд плаца" пасти да яде.

Такява чистота у цяла европа няма. Един такъв широк, висок, бабунест, павиран с жълти павета. Ама павета не какви да е павета? Специални павета! Гладки, гладки иде ти, а и кога ти не иде де, да се спръзнеш па да се утепаш. А веднъж утепаш ли се? Е тогава управия нема. Качват те в европейската кола и право у европейската здравна служба. Там като те посрещне медицинското лице приравнило цените на услугите си към европейския стандарт е няма как да не се почувстваш прецакан европеец.

Това не е от значение! Проблем да ни е на нас селската здравна служба! Тогава грешка нямаше да имаме.

То нали сега нещоооо и тока взе да се поевропейчва а пък кмета ни не е от най- дашните европейци, негово височайшество, с точност 1, 82m, реши да пригоди уличното осветление за коледна украса. В смисъл такъв, че уличните лампи мигат и гаснат последователно, както тези на коледната елха само че наще лампи са малко по различни понякога съвсем изключват.

Ееее, такъв практичен европеец като нашия кмет никъде у европа го няма!

Защо да пребоядисва надрасканите спирки като пак ще се надраскат и пак трява да се дава пари за боя. Нали ? Няма смисъл да се правят излишни харчове, то  и без това европейската ни канализация още си държи на стария български инат и трудно се поддава на отпушване.Тоест плаче за ремонт ! Та нали и за нея пари трябат. А то кмета е последователен човек първо да оправи канализацията пък после водопровода . Че как ? Разбира се! Много по важна е канализацията от колкото водопровдната система.

Таааа с какви очи ще се гледаме в очите и ще се наричаме европейци без европейска канализация.

Това е! Нямаа да говоря за европейския ни автобус, че току виж някой от читателите се обидил и решил, че рейса с който той се вози е по лош от  нашия рейс. Е и с право ще се засегне де.

Сегаа няма да се правиме на скромни я! Европейския ни рейс е чудо на техниката. Такава технология, такъв дизайн. Дори и шофьора не знае как се движи. И все пак автобусчето ни е малко, компакнто в някой случай може да побере и 150 човека , въпреки, че е 70 местно. Но в зависимост от това дали са отворени или затворени вратите и прозорците се качват аналогично, повече или по малко пътници.

Европейския манаталитет на малкото ни китно софийско селце струй от всякъде.

Хората сякаш искат да покажат на всички колко добре се справят с приийждащите европейски фондове за селското стопанство и може би за това обичат да изкарват продуктите от фондовете, тоест животните си, на главната улица. А как подвикват нашите евроейски овчари на прекрасните им породисти овчици внесени от Швеция. Гледка та да ти стопи сърцето.

Случва се понякога нашите европейски животновъди да се правят на новатори и да експериментират върху прасетата. Най - странния експеримент е “Водене на прасе  за кайшка”. По време на тези експерименти  има най различни случки. По често стават през лятото.

Понеже  нашите хора са преди всичко европейски животновъди, те обичат да работят на сигурно, именно за това връзват повода на прасетата си през кръста. А пък и нали наще прасета са си буйни революционери които не обичат да се водят с кайшки тогава става найстина опасно. Прасето повежда стопанина та дори го повлича и тогавааа........ Тогава отново се връщаме в историята с европеската здравна служба.

И така нашето село си е като другите европейски села. Не се различава по нищо. Дали за радост, дали за съжаление, незнам? Оставям вие да решите скъпи читатели и слушатели.

Може до утре да ви разказвам за европейщината която цари наколо но нека бъде друг път за сега “Довижане”!

Станислав Георгиев 2006