Сега седя, мисля, мисля, чудя се, мая се! Вайкам се! Трябва да пиша есе а не знам как да почна. Изобщо и ясна представа си нямам какво ще представлява то? И дали изобщо ще стане есе като есетата, не знам!
Та, мисля и мисля, че няма какво повече да му мисля, а направо да почвам да пиша глупости и из между тия глупости, може някъде, някога, някак си (много важна е характеристиката на някак си), да се роди някакъв бисер.
Ето след като почнах да пиша, моментално се замислям: ако така от глупости се раждаха бисери сега вече да съм забогатял! Ама то нали по принцип така бисери не се изкарват: в такъв случай няма как да забогатея в скоро време, а и никой да не очаква кой знае какво есе от моя милост.
Е разбира се, моя милост - бъдете сигурни драги читатели и вие слушатели - пише есета за чудо и приказ.
Чудо е, че изобщо се хваща да пише! И приказ е, после как си разчита какво е писал понеже моя милост се е осъвършенствал до крайност в изкуството “краснопис” а и с пунктоацията никога проблеми ...