Грешката
Грешката е сама, изстинала - всеки я пъди.
Горката, стои в глухото кърпена, лепена, вързана.
Жално плаче и моли за пощада. Тя не би искала да е такава, но всъщност е грешка. Била е и голяма, и средна, и малка!... Дори веднъж беше просто запетайка, поставена на грешно място, но така промени смисъла на изречението, че то трябваше отначало да бъде написано.
Грешката си е такава - винаги буди неприятни чувства.
Но и тя има копнежи, има мечти, има планове за бъдещето!
Милата, тя мечтае да е грешка с добър край, допусната, макар от невнимание, или бързане, или дори от прекалена предпазливост, но поне един път - за добро! Тогава, най-сетне, да събуди добрите чувства на хората, които ще я погалят, прегърнат, възнаградят богато с възхищение и радост!
Но всъщност дори тогава хората ще кажат: „Слава богу, че нещата се промениха така, че грешката не пролича!"...
И така: грешките съпътстват нашия живот постоянно. Има хора, които много рядко попадат в тяхното поле, но има и такива, които са техни постояни гости. Животите им криволичат в непредполагаеми посоки...
Всички, обаче, често пъти грешим умишлено. Нямаме време да огледаме, да почувстаме, грешим, въпреки че го осъзнаваме и нанасяме фатални белези в отношенията си с хората! Объркваме и нашия, и техния житейски път...
Не се моля да бъде лесен моят житейски път!
Предпочитам той да бъде такъв, какъвто ми е нарисуван от съдбата. Интересно ми е какво ще се случи с мен!
Не се моля да вървя по магистралите (там са всички и движението е много интензивно, може някой да ме прегази)! Не предпочитам да получавам всичко опаковано като коледен подарък, а сама да си го създавам.
Горещо се моля само за едно - да не греша! Никога! А това, което съм грешала, да бъде забравено!...
...
И така... разбрах как трябва да се предпазя от грешката!
Ще я приютя - у дома на топло и удобно! Всички вкъщи ме познават, ще опознаят и нея, за да не се налага повече да ме среща. Ще заживеем заедно, ще разгадаем своите слабости. Ще станем дори приятели...
...
Грешката се усмихна!...
Защото тя не беше вече сама и беше Осъзната!
© Десислава Вълова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Интересна позиция!И доста практична!
-
Капке честит празник!Относно грешките мога да кажа, че е човешко да се греши,божествено да се прощава. Радвам се, че те има и споделяме острова на..
-
Весел Великден, Деси! Много щастливи и радостни мигове край празничната трапеза! И яйце победител в ръцете ти! С обич!
-
Благодаря ти Капчице!
-
Грешката е опит. Грешката е истинският живот, така че ако не грешим, все едно не сме живяли.
-
Е, какъв бонус даваш- интересно
ми е да науча,
и как застраховката си от тебе,
мила Капка аз да си получа!
Да, човек се учи от грешките си? Не, умният се учи от тези на другия, а глупавият повтаря своите. В края на есето не "грешката се осъзна". Тя стана "осъзната грешка" . И е не сама, защото е наша, моя, в случая на есето, на главния герой.
Е, ние не сме нито мъдреци, нито глупаци. Затова това е нашата, дано единствана и неповтаряща се, осъзната грешка. Богдана ли пееше, ти
си моята любима грешка.
Я малко по-сериозно в този сайт, как така, хем грешка, че и любима
да ти стане. Невъзможно е! Виж любимата ти да съгреши с приятеля ти, или да си грешният любимец, или любовта ти да е греховна, то и леитературата има безброй такива случаи.
А мойта грешка е, че не си гледам сериозните неща, а се занимавам с разни грешки! То после кой ще ми корегира моите, едно есе ще свърши ли работа?
Я да се залавям за работа, че е грешно да стоя ей така, с развени пешове и риза с къс ръкав посред студа.
Лека нощ, а, сетих се в момента, ти можеш ли да ме застраховаш срещу моите грешки. То какъвто съм грешен, какъв размер ще бъде застрахователния риск. Или съм извън нормативните ви документи.
Сега вече Чао, лека нощ. -
Оригинално е,поздрав!
-
! Поздрав!
-
Грешката е нещото, което е винаги с нас!
Няма безгрешници!
Приемаме я, п рощава ме си и продължаваме, осъзнали я! -
Прекрасно есе. Въобще благодарен съм на случайността, че случайно попаднах на този сайт. Тук има много бисери. Малко са стойностните сайтове в интернет пространството. Поздарвявам ви всички за дарбата да пишете. Вие променяте погледа и нагласата ми към живота.
-
Не можем да избягаме от грешките. Относно магистралите, напълно споделям. Имам любима сентенция по този въпрос на Кисинджър: "Пътнико, пътища няма! Пътищата се правят с ходене!" Страхотно написано! Поздрав
-
Благодаря и на Чар и на Весела и на Иван!
-
Никога недей да вървиш по магистралите. Ти си имаш собствена пътека - криволичеща, понякога стръмна, друг път осеяна с тръни, но - твоя! А след грешката (особено осъзнатата) винаги върви прошката... и леко дишаш.
Поздрави! Хубава поредица есета си създала! -
относно грешките те поздравявам с това:
не само следа
в живот заличим
като стъпка в снега
когато вали
не в речния пясък
или в блатната кал
не влизай в житейска вода
стъпка в море
не оставя следи
остави белег
ако трябва ранú
не казвай „за жалост"
и не го помисляй дори
от върховността си
другите не жалú
ако са жалки
ти бъди Ти
не съжалявай за грешки
а просто не ги прави
не търси оправдание
с думи жални
във хорски очи
те не жалеят
нито съчувстват
ако те са без теб
това означава
че и те са сами
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=124697 -
Да, ама грешката е нещо изключително добро. Ако не се получи просто нямаш критерия, за да отсееш обратното. Моли се да допускаш грешки, че да имаш какво да оправяш. Иначе няма опит...Според мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
