Грешката е сама, изстинала - всеки я пъди.
Горката, стои в глухото кърпена, лепена, вързана.
Жално плаче и моли за пощада. Тя не би искала да е такава, но всъщност е грешка. Била е и голяма, и средна, и малка!... Дори веднъж беше просто запетайка, поставена на грешно място, но така промени смисъла на изречението, че то трябваше отначало да бъде написано.
Грешката си е такава - винаги буди неприятни чувства.
Но и тя има копнежи, има мечти, има планове за бъдещето!
Милата, тя мечтае да е грешка с добър край, допусната, макар от невнимание, или бързане, или дори от прекалена предпазливост, но поне един път - за добро! Тогава, най-сетне, да събуди добрите чувства на хората, които ще я погалят, прегърнат, възнаградят богато с възхищение и радост!
Но всъщност дори тогава хората ще кажат: „Слава богу, че нещата се промениха така, че грешката не пролича!"...
И така: грешките съпътстват нашия живот постоянно. Има хора, които много рядко попадат в тяхното поле, но има и такива, които са техни по ...