21 дек. 2010 г., 21:44
9 мин за четене
ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че иначе ги чака Ад, водели са войни или са се пазели от чумата и глада, а сетне са се впускали в състезание с революцията, политиката и науката. Дали през всички тези векове все сме си мислили, че светът ще свърши съвсем скоро, че нещата няма как да бъдат по-зле, че сме порочни и съществуването ни няма смисъл, че се намираме насред най-лошия исторически период? Не бих могла да бъда сигурна.
Но знам от какво се боим сега.
Дупката в озоновия слой, кризата, нефтеният разлив в Мексиканския залив, клонирането на хора, терористичната заплаха, природните бедствия, свинският грип, своенравните температури, топенето на ледниците, НЛО, спада на коефициента на интелигентност сред населението, изчезването ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация