“От Клиторийския извор насити ли жада си някой,
той се въздържа от вино, на бистра водица се радва…”
Овидий “Метаморфози”
В северна Аркадия имало град, наричал се Клиторион, а в околността му бликал извор; прочут бил този извор с това, че предизвиквал погнуса към виното…
Хм, странно е, а и любопитно, кой би търсил тази погнуса, кой би се отрекъл от даровете на Дионис. Та нали каквото и да казват трезвениците – тия восъчни създания – ние знаем: робът на виното е истинският господар. Но нека втората чаша изчака реда си! В началото бил цар Прет…
…а той имал брат-близнак, Акризий, с когото ненависта и противоборството били дотам изострени, че битката помежду им започнала още в майчината утроба. Години по-късно, в своя мъжки разцвет, Прет прогонил своя брат и овладял бащиното царство без остатък и без никаква подялба. Казват така – ще познаеш, кога идва краят, щом губиш; и никога, когато печелиш. Явно съдбата дебнела Прет.
Имало тогава, в Претовите времена, един герой. Името му било Белероф ...