“От Клиторийския извор насити ли жада си някой,
той се въздържа от вино, на бистра водица се радва…”
Овидий “Метаморфози”

В северна Аркадия имало град, наричал се Клиторион, а в околността му бликал извор; прочут бил този извор с това, че предизвиквал погнуса към виното…
Хм, странно е, а и любопитно, кой би търсил тази погнуса, кой би се отрекъл от даровете на Дионис. Та нали каквото и да казват трезвениците – тия восъчни създания – ние знаем: робът на виното е истинският господар. Но нека втората чаша изчака реда си! В началото бил цар Прет…
…а той имал брат-близнак, Акризий, с когото ненависта и противоборството били дотам изострени, че битката помежду им започнала още в майчината утроба. Години по-късно, в своя мъжки разцвет, Прет прогонил своя брат и овладял бащиното царство без остатък и без никаква подялба. Казват така – ще познаеш, кога идва краят, щом губиш; и никога, когато печелиш. Явно съдбата дебнела Прет.
Имало тогава, в Претовите времена, един герой. Името му било Белерофонт. Но преди да стане герой, беглец бил той, убиец по неволя и чужденец в царството на Прет. Казват така – най-големият враг на мъжа е чужденецът, стръв е той за всяка съпруга. Прет подслонил чужденеца(може би на мястото на прогонения брат, което пък си е не друго, а обичайната мъжка глупост).
Антея, съпругата на Прет, се влюбила в убиеца-герой, в мъжа, който идел отдалеч. При всичко, което се говори, все още е тайна, поради каква причина жените спират да обичат своите мъже. Но това, което се случва, просто се случва, въпреки нашите неразбирания и най-вече против нашите разбирания.
Чужденецът отблъснал Антея! Ех, какво усещане за мит! Кажете, ако легендата за Прет беше само история, тя би ли могла от плитчините на своите факти да разкрие такова развитие – отблъсната от чужденец жена. И тъй Антея побесняла и наклеветила чужденеца пред цар Прет, съблазнител бил, тъй рекла жената, втурнала се в блудство. Тук ще оставим мита за Прет и то не за друго, а защото първата чаша се вече пресуши…
(Ах, добре е, човек в сърцето си да има виночерпец, който преварва всяка негова нужда.) И тъй…
…цар Прет имал три дъщери – Лизипа, Ифиноа и Ифианаса. Според легендата те не признали Дионис за бог и отказали да участват в тържествата, провеждани в негова чест. А отстранението им споходило и Хера, те отхвърлили култа към великата богиня. Не след дълго последвало наказание, трите сестри замучали, явно сметнали, че са просто крави – свещените животни на съпругата на Зевс. Безумието взело власт в Лизипа, Ифиноа и Ифианаса.
Тук психологията е вече нажежена, думата желае. Нека видим, как тази кралица на проникновения ум се смесва с вино.
Докато Тантал при боговете беше и май всичко с тях по равно делеше, то претидите – дъщерите на брато-делния цар – не само от боговете разделени са, а и някак от тях странят. Да се сливат, за тях май няма нужда. Без Дионис животът не се живее, а се преживя. Без Хера няма усещане за цялост, разпад впиянчен иде. Но не знаят ли това сестрите?
Казват така – дъщерята от майката взема всичко; копира, линията търси и докрай докарва; макар и двете дружно да търсят за дъщерята другата, различна от на майката, съдба. Ала в дъщерята и от бащата има дял, най-често злокобен дял. От него тя взима, но не разбира, че го прави. И често взетото се оказва вирус, наместо ваксина (щото срещу майчиния дял е винаги ваксина нужна). И понеже тук психологията влиза в употреба, ще го кажем инак: дъщерята на майката светогледа взема, нейното съзнание; но от бащата взима несъзнаваното, или – де що има в него дявол-роб, в дъщерята става господар.
И изведнъж някак изборът на претидите ни става малко ясен. Антея, майката – която дали от скука спрямо съпруга свой, пожелала чужденец и мигом била предадена от него – урок важен на дъщерите си предала.
Радост в брака няма. Докато мъжете се бият помежду си и брак няма. Жената е сама и прекрачва пределите на брака. Но прави грешка. Там все на мъже попада, които търсят борба помежду си, а не слятост с жената. Затуй, дъщери мои, загърбете брака и всяка фалшива мъжка ласка. И бъдете трите, винаги трите!
Психоаналитически погледнато претидите са хомосексуални. Братоборството, което е съдба на баща им, при тях се превръща в богоборство. Общуването им добива такава висока степен на концентрация помежду тях, че ги изолира от всичко друго. За сравнение, нимфите, които винаги са заедно – макар не рядко някоя от тях да е съблазнена от някой бог – не са хомосексуални. Те изобразяват животворните сили на природата и най-често са сподвижнички на бог или богиня. Най-отявлената черта на хомосексуалността е честолюбието. А честолюбието се изявява в най-голяма степен срещу вездесъщието на боговете. Тук не разглеждам дотолкова физическата или тъй наречената явна хомосексуалност, аз и не мога да вменя такава на претидите, а една скрита, психологическа хомосексуалност.
Защо претидите били наказани с безумие? И мога ли аз, като причина за това безумие да разпознавам латентната хомосексуалност?
Виждам моят виночерпец не изостанал и за миг, така че и третата ми чаша е пълна догоре.
Искам да се върна на нимфите и най-вече на една от тях – Ио. Зевс обикнал нимфата, но поради ревността на Хера и за да я укрие от гнева й, я превърнал в крава. Но могъщата Хера след дълги преследвания успяла да всели в гърдите на Ио безумието. Както претидите, така и Ио била споходена от лудостта, но за една и съща ли лудост става дума? Мисля, не. Докато Ио била превърната в крава, то претидите само си въобразили, че са крави. Тази разлика е съществена за разкриване психологията на мита за претидите.
 Ио, бидейки жена и съзнавайки себе си като жена, била затворена в тялото на крава. Умът й останал чист, незасегнат, но образът й бил изменен до самата физическа крайност. Затова и се говори за “безумие в гърдите”. Ио страдала от неосъщественост. Приела по-рано бога, тя го изгубила. Животинското тяло било непреодолима преграда към отминалата радост. 
Претидите, бидейки жени, не осъзнавали жената в себе си: в женските им тела се озовал умът на крава.
Докато в Ио царувала непревъзмогнима мъка, докато тя, макар да продължавала да живее, живеела един чужд, животински живот, като постоянно си давала сметка за това, то претидите, сякаш напуснали живота, отричали всичко в него, само за да не бъдат накърнени като своята майка и поради тази причина изпаднали в ужасния свят на фантазмите.
От мита за Ио научаваме, че да живееш, е да си свързан с боговете, дори с цената на огромна болка. От легендата за претидите разбираме, че безумието е забравата за боговете, отхвърлянето им.
В тоя смисъл латентната хомосексуалност разкрива една психологическа тенденция към затваряне в еднородност. Психоанализата нарича това явление “нарцисизъм”. Всяко различие, всяка другост е заплаха. Тази заплаха трябва да се избегне. Това е веруюто на същинското безумие.
Цар Прет – бащата на претидите – е проявил това безумие, отхвърляйки брат си, още в утробата на тяхната майка. Отблъскването на непосредствената другост тук се проявява в една прекомерна състезателност. Тя се превръща в скрита хомосексуалност, когато Прет приема Белерофонт, в своето царство, един чужденец, една другост, която вместо да го промени, само събужда ревността му. Прет е повярвал на клеветите на жена си, Антея, и е прогонил чужденеца. Психоанализата борави и с разбирането за “налудната ревност”, при която съпругът ревнува съпругата си от точно определен мъж, или тип мъже, само защото той самия изпитва влечение към тях, но не си го признава и проектира това влечение в своята жена. Най-хетеросексуалните най ще те изненадат!
Вече не броя чашите, ако в края на живота си се сетя, ще попитам своя виночерпец, докъде съм стигнал…
И така, в мита се появил Меламп. Той бил най-старият гадател и пръв лечител с помощта на билки. Един ден хвърлил в Клиторийския извор питие, от което се предизвиквала погнуса от виното. Така всяка от претидите пила от водите на Клиторийския извор. Легендата разказва, че сестрите били спасени от безумието, а Меламп за награда получил половината от царство на баща им Прет. Явно царят най-сетне намерил своя истински брат и склонил светът си да подели.
Ред е на разгара и най-голямата мъчнотия в този опит за психологически прочит на мита за претидите. След като трите сестри не признавали Дионис и отхвърляли неговите мистерии, които от вино са и чрез вино са, то как така били излекувани чрез погнуса от виното. Та те точно от тази погнуса трябвало да бъдат лекувани? Нали безумието им расло от погнусата към виното?
Добре ще е, да погледнем право в центъра на женската сексуалност, особено при наличието на красноречивото име на лечебния извор. Ако ерогенните зони на жената са не една, то безспорно най-съществено място заема клитора. (Тук ще заобиколим Фройдовото разбиране за усещанията във вагината и последващото им изместване към клитора, което е израз на завистта към пениса, защото го има несъзнаваното отношение на жената към клитора, като към един атрофирал пенис).
Всички знаем, че има жени, които са някак отстранени и безразлични към сексуалното общуване. И най-важното – сексуалността не е желана и в мислите им. Това са истеричните жени. И те като всеки човек изпадат в игра на фантазиите си, но в тези фантазии особено натрапливо липсва какъвто и да е помен от сексуалност. Всъщност тази сексуалност съществува, но тя е добре изтласкана в несъзнаваното. Нужно е психоаналитично тълкуване на тези фантазии, за да може иззад благоприличния им характер да се открие чистия сексуален копнеж.
Истеричната жена е сякаш отчленена от своята сексуалност, по директно казано, сякаш тя няма клитор. Всъщност самия пристъп на истерия е защита на аза на истеричната жена от внезапно нахлуло сексуално влечение в нейното съзнание. Истерията е задраскване на всяка сексуалност, точно така, както претидите са отхвърлили Дионис, символ на метаморфозата, което в телесен смисъл значи символ на оргазма, както и не са приели култа към Хера, покровителката на брака, понеже бракът най-вече значи общност, която ражда; а раждането по божия воля изисква да бъде предходено от сексуално общуване.
Както хомосексуалността цели самообожествяването, така и истерията, съдържаща в себе си латентната хомосексуалност, отхвърля сексуалността, тоест тъканната среща с другостта. Най-забавното е, че “хистерия” значи матка и дълго време се е считала само женска болест. Мъжката хистерия носи свое собствено название и то е – агресия.
Претидите отказали да приемат боговете, сами са се превърнали в “богини”. Но понеже човек не е бог и всеки негов опит да стане бог е последван от жалки или комични резултати, то и трите Претови сестри били сполетени от неприятна участ. Вместо в богове, те се превърнали в животни.
Когато жената загърби своята сексуалност, тя де факто загърбва своята женска сексуалност. Не понася клитора си. Тук се проявява прословутата “завист към пениса”.
И ако безумието на Ио е пиянството на здравия психически човек, който е сполетян от истинскостта на живота, на действителните метаморфози, то безумието на претидите е пиянството на нарцисизма. И както виното на Дионис води до трансформации, така пък обикновената, забъркана от човека, божественост води до падения. Причестяването с христовата плът и кръв, които са осветените хляб и вино са аналог на Дионисиевите мистерии.
Претидите са приели вино, което не е осветено, те са отхвърлили божията благодат. Изворът в околностите на Клиторион е спасил трите сестри точно от истеричната им страст към профанното вино, онова, което е останало недокоснато от боговете.
--------------

Митът за Клиторийския извор разказва, че безумието, от което били спасени дъщерите на цар Прет преминало в други жени. Тази малко загадъчна зараза е израз на наследството, което много жени си предават една на друга. Истерията е женският бунт. Бунт, който на повърхността е насочен срещу един мъжки свят, но дълбоко в себе си е бунт срещу женската половост. В този бунт привидните робини често надмогват над своите уж-господари. Но това превръща жената в още по-нещастно същество. Психологията учи, че както за мъжката агресия не е оправдание женската истеричност, така и женската истерия не може да търси причините за злото в мъжката агресия.
Появата на Меламп, разбира се, не като конкретен мъж, а като пречистващ образ в жената, е нейното спасение. Защото…
...какво ли не изтърпя Ио, но какво усещане за жена внушава…