"Нека ухае на рози пътят, по който вървиш,
любов да те води към човека, когото цениш. "
Чакайки на бара за две кафета в пластмаса, съзрях купичка с късмети.
Защо пък не, казах си аз и застанах пред нея като дете пред витрина с торти.
Исках най-хубавия късмет, но си помислих: Сигурно ще е нещо незначително (то когато се нуждаеш най-много от късмет, той най-малко е при теб) и все пак в ръката ми се озоваха около пет листчета, от които избрах само едно, моето.
И наистина това беше моят късмет или пожелание а именно по-горе написаното, прочетох аз на това листче, щом го разгърнах.
Вървя, да, и усещам уханието на тъй любимите ми рози, понякога слабо, друг път болезнено силно, но по-болезнено е, когато той пред мен прегради издига и иска да ме спре и пътя ми с тръни покрива.
Той ми е ценен, да, усетих колко много ми е липсвал, щом чух гласа му отново и се притесних повече от всякога, а не би трябвало, защо се получава така, оставях се на страха да ме води, а той ме води само в грешна посока и от него се трупа грешка след грешка. Дали в този страх бях сама и следите от грешки само мои ли са? И може ли нещо да започва с грешки? Дали те не бяха необходимо зло, което ни учи на нещо.
Не спирам да те търся, тъжна съм, но не вървя с наведена глава, за да не минеш покрай мен и аз да изтърва твоя поглед през онзи прозорец! Не спирам да те търся, затова пак намирам думи, намирам слънце, тук изгряло, объркано, но цяло!
За да не настъпва мрак в очите, просто карай бавно. За къде се разбърза, аз ще съм тука, може би вечно и вечно твоя ще търся милувка, ще търся при теб да се сгуша. Бързината убива, бързината носи само грешки. Любовта не е само в милувки, любовта е в диалога, любовта е в написаните думи, любовта е в болката, любовта е в хиляди часове пропуснат сън, мой и твой. Крием очи изморени, зад тъмни стъкла, аз и ти, дали защото светлината е груба с тях, или да скрием мъката си, разочарованието, че нещо между нас не се получи. А това ли е най-важно? То е начало, а всяко начало е трудно, особено започнало без думи, без едни много важни думи, без чувства изразени, дълбоко скрити в нас, от кой ги крием, защо не ги пуснахме на свобода. Страхът ли пак тука намеси се без жал за нас. Едно е любов да получиш за минути, друго за вечността! И толкова време, прекарано в усърдие, в мисли, в копнежи, любовта да се събуди. Ще ги загърбиш ли заради тези минути, в които не се получи това, което очаквахме и аз, и ти.
Любов в мене има, но ми е прекалено мила и свидна така само в една малка
минута да я свия, тя се нуждае от място, от място там, в онова сърце туптящо.
© Аз Все права защищены