Let It Be

8 июл. 2008 г., 18:52

Эссе

1274 0 2

2 мин за четене

Затворих поредния вход към сърцето си. Останаха малко незатворени врати. Дано поне една от тях отвори някой достоен. От вчера забравена, днес съм реална, а утре невиждана. Пореден фалш и следващ възход за по-малко от вечност и повече от миг. Задоволена отново и щастлива до степен " и на незаслужилия подари усмивка". Сълзите ми - думи неизречени от сърцето. Е, моето мълчи. Цензурирах и него и отново дъха си. Изходна позиция и нова маска. Нова роля, не докрай изиграна. Сценарий - измислен в последствие, сюжет - каквото, такова. Let it be ...
   Стъпках поредно сърце. От молби за пощада нахраних тлъстото си его. Обичам го, когато ми тежи. Душата си напоих с чужди сълзи, моите все още са твърде скъпи. С клетви върнах свободата си, с нецензурирани слова разбих оковите. И нека боли, и нека горчи, и нека бъде трудно, но отново не за мен. В хербарий превърнах последната получена роза с цвят на кръв - от тези, които пазя за спомен. Понякога дори мъката е радост. Животът продължава, нали? Отново съм онази, що бях, отново съм с онази безмилостна изстрадала млада душа. Let it be...
    Обичам да вали, напомня за цялата мъка по този свят. Сякаш всяка капка дъжд е една божия сълза. Но аз не вярвам в божества. За това нека бъде човешка, само хората страдат толкова силно, че се налага да ронят сълзи. Та всяка капка е една човешка сълза. Обичам да валят сълзи, обичам да танцувам боса под тях, обичам да пея и да се смея силно, докато тихите, уморени и стресирани от живота хора се крият под своите чадъри и с бърза крачка и учуден поглед вперен в мен се насочват към своите уютни домове. Нека живеят така щом искат, аз никога не бих. Или съм по-мъдра от всички тях или просто съм твърде глупава, че все още вярвам в приказки. О, да... вярвам в приказки, та нали аз самата съм такава. Сега, за всички съм плашещо странна, след време за всички ще бъда легендарно смела. Че кой друг от вас се престраши да танцува под сълзи... Let it be...
    Поглеждам се в огледалото и гледам през себе си. Обичам не това, което виждате, а това, което крия заради вас. Обичам това, което те кара да настръхваш. Своя съм, не се подарявам или продавам. Своя от първия ден и своя дори след последния. Огледалото не лъже, но не е и това, което изглежда. Никога не е било. Единствено себе си не бих предала. Имам всичко и не искам нищо. Щастлива и никога сама. Красотата не е във външността, а в същността. Е, моята е прелестна и толкова порочна. Плюя над вас и над всички ваши ценности. Не бих могла да променя вас, но не бих променила и себе си. Явно смисълът е цял живот да ми се гади. Let it be!

Let It Be

Свързани произведения

Комментарии

Предложения