8.07.2008 г., 18:52 ч.

Let It Be 

  Есета
1399 0 2
2 мин за четене
Затворих поредния вход към сърцето си. Останаха малко незатворени врати. Дано поне една от тях отвори някой достоен. От вчера забравена, днес съм реална, а утре невиждана. Пореден фалш и следващ възход за по-малко от вечност и повече от миг. Задоволена отново и щастлива до степен " и на незаслужилия подари усмивка". Сълзите ми - думи неизречени от сърцето. Е, моето мълчи. Цензурирах и него и отново дъха си. Изходна позиция и нова маска. Нова роля, не докрай изиграна. Сценарий - измислен в последствие, сюжет - каквото, такова. Let it be ...
Стъпках поредно сърце. От молби за пощада нахраних тлъстото си его. Обичам го, когато ми тежи. Душата си напоих с чужди сълзи, моите все още са твърде скъпи. С клетви върнах свободата си, с нецензурирани слова разбих оковите. И нека боли, и нека горчи, и нека бъде трудно, но отново не за мен. В хербарий превърнах последната получена роза с цвят на кръв - от тези, които пазя за спомен. Понякога дори мъката е радост. Животът продължава, нали? Отново съ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??