Поемаш дъх и болката прерязва те отвътре... А ти се бориш и бориш за живота си... защо се мъчиш... не виждаш ли? Ти умираш... бавно и постепенно... всеки миг губиш частичка от себе си в търсенето на щастието си... капка по капка животът те напуска... отпусни се и посрещи светлината в тунела... там ще бъдеш щастлива... недей! Няма смисъл да се бориш, само забавяваш своето пътуване към по-доброто... недей да ровиш в жалките останки от сърцето си... недей, само си причиняваш повече болка... Какъв е смисъла... точно мислиш, че си щастлива, че си открила истинското щастие... и хоп се подхлъзнеш от последното стъпало на стръмната стълба на жестокоя живот и отново се озоваваш на дъното на нищото... отново си наранена и кървяща... Кажи ми защо... няма смисъл в това безкрайно и преповтарящо се действие... Това не е театрална постановка, която да изиграеш, да слезнеш от сцената и да видиш, че всичко е било само няколко действия в пиеса измислена от някой... не, мила моя... болката наистина е реа ...