30 июл. 2008 г., 08:04
2 мин за четене
Усещаш ли как се ражда новият ден? Първите слънчеви лъчи обливат отсрещния хълм. Скърцащата трева под стъпките ми е обсипана с хиляди кристалчета... Една нощ, прекарана под ласките на безброй звезди и в обятията на най - нежните треви...
За една нощ разбрах колко малко му е нужно на човек, за да докосне щастието. Любовта... Колко е чисто лицето й, колко са детски чертите й?! Красиво е. Сякаш от друг свят... Равномерното й дихание отмерва капка по капка мислите ми. И все пак е земна. Тя е слънцето в моите мрачни дни. Тя е огънят, който сгрява сърцето ми и влива в него нежност и топлина. Любовта е всичко... Любовта - това съм аз.
Слънчевите лъчи вече допълзяват до мен. Бавно разливат златните си ласки по лицето ми. Тихо размърдвам пръсти. Усещаш ли росата? Чуваш ли как тупти сърцето ми, как любовта на струи лъчи от душата ми... Любовта - тя неочаквано разпалва пожара на безумието в мен. Топлият й дъх гали сетивата ми и се слива с душата ми. Тя ме дарява с всичко красиво, тя изпълва с бля ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация