Усещаш ли как се ражда новият ден? Първите слънчеви лъчи обливат отсрещния хълм. Скърцащата трева под стъпките ми е обсипана с хиляди кристалчета... Една нощ, прекарана под ласките на безброй звезди и в обятията на най - нежните треви...
      За една нощ разбрах колко малко му е нужно на човек, за да докосне щастието. Любовта... Колко е чисто лицето й, колко са детски чертите й?! Красиво е. Сякаш от друг свят... Равномерното й дихание отмерва капка по капка мислите ми. И все пак е земна. Тя е слънцето в моите мрачни дни. Тя е огънят, който сгрява сърцето ми и влива в него нежност и топлина. Любовта е всичко... Любовта - това съм аз.
      Слънчевите лъчи вече допълзяват до мен. Бавно разливат златните си ласки по лицето ми. Тихо размърдвам пръсти.  Усещаш ли росата? Чуваш ли как тупти сърцето ми,  как любовта на струи лъчи от душата ми...  Любовта - тя неочаквано разпалва пожара на безумието в мен. Топлият й дъх гали сетивата ми и се слива с душата ми.  Тя ме дарява с всичко красиво, тя изпълва с блясък очите ми.
       Танцувам под звуците на летния ветрец и усещам жарките целувки на сладкото вдъхновение, наречено любов. Оставям се в нейна власт... Тя ми подарява един нов свят, един нов живот. Красота. Свобода. Свеж аромат на разцъфнали рози изпълва душата ми. Любовта е около мен, вътре в мен. Тя е въздухът, който дишам - не го виждам, но го усещам. Тя е доверието - трудно градено, но лесно за разрушаване. Тя е цветето, отгледано с много грижи и обич. Тя е пожарът - неочаквано избухнал. Тя е пясъкът - неусетно изтекъл между пръстите. Тя е нежната песен - опияняваща и изпълваща душата. Тя е розата - красива, но боде. Тя е подарената усмивка, стопляща сърцето. Тя е птицата - свободна и несломима. Тя е подадената ръка - вдъхва сила и увереност. Тя... тя е любовта.
      "Обичам те!" - шепти ми вятърът. "Обичам те!" - чуруликат весело птичките. " Обичам те! " бушуват вълните под кея. Тези искрени слова докосват сърцето ми и аз се потапям в тяхната нестихваща магия. Водопад от приказно красиви и изящи пеперуди обливат ръцете ми, косите ми, лицето ми и аз ставам част от техния танц, танцът на любовта.
       Чувствам, че сърцето ми ще се пръсне. В мен бушуват виелици от страст, изпепеляващи студения дъх на зимата. Разпръсвам любовта, изпълваща душата ми, в градинките, под сенките на дърветата, в дъхавия букет теменужки. Изкачвам уверено стъпалата от морски бриз и аромат от рози. Усещам... виждам цвета на чувствата си. Протягам ръка и докосвам огнените лъчи на любовта. Искрящата топлина ме поглъща и ми вдъхва нова сила и копнеж да обичам, да бъда обичана, да се боря за любовта, да мечтая и да разгарям пламъка на страстта.
       Слънцето залязва. Небето прелива от цветове - нежно розово, меко синьо, привличащо златисто... Наближава нощта. Настръхвам от допира на хладния вятър със затоплената ми кожа. Изведнъж море от топлина обгръща голите ми рамене. Любовта ме е скрила под перелина от божествена младост и завладяваща страст.
        Нощта ме целува със студени, но нежни устни. Луната хвърля блед оттенък върху заспалата трева. Тя е тук... до мен. Спи спокойно. Да! Любовта! Прекрасна е! С треперещи пръсти я докосвам и се сливам с нея. Уморена заспивам и аз. Сънувам утрешния ден. Сънувам Любовта!