Мирянинът има съзнание, че винаги стои притиснат до стената от своите задължения. Негово постоянно убеждение е, че ако бъде натоварен от живота с още единица усилие, крехкият мир, който виси на косъм в душата му, няма да издържи.
За психагога подобно светоусещане е всичко друго, но не и съзнание. Маневрата за трите фаланги е тактическият подход, който психагогията е възприела от структурата на римската армия, и прилага, изграждайки психагогическото съзнание.
Социалното живеене се опитва да внуши на всеки, че и най-незначителното действие от ежедневието, е спешно. Причина за това е ревността, която социалността изпитва към всеки друг начин на живот. Няма мирянин, който да не се поддава на тая ревност и нейните внушения. Психагогията учи на съвсем различен подход.
Психагогът винаги мобилизира всичките си сили, но никога не използва всичките си сили. А мирянинът непрестанно се напряга до последно – дори когато отбягва задачите, поставени му от социалността, – но никога не се мобилизира и ...