Ей... Липсваш ми.
Но слушай, слушай, трябва да ти разкажа какво се случи днес. Ох, вярно, това е писмо и в момента го четеш, а не го слушаш. Добре, тогава чети, чети. Много е важно, наистина. Всичко започна рано сутринта, когато ме събуди ужасно силен шум от ударна бормашина. Отворих очи и установих, че бургията всъщност се върти застрашително близко до лицето ми. Веднага станах и заварих един съсед да пробива дупки в кухнята ми, което повдигна много въпроси. Защо го прави? Как е влязъл? Чий съсед е всъщност, тъй като със сигурност не е мой. Бих му ги задал всичките, но явно ми беше измил чиниите от снощи и го оставих да си дупчи.
Но знаеш ли, покрай теб започнах да придобивам много странна представа за времето. Часовете с теб ми се струват като секунди, дните без теб – цяла вечност. Много е странно изведнъж човек до такава степен да загуби представа за реалния ход на времето.
Та, оставих непознатия да си дупчи вкъщи и отидох да потренирам. Точно влизам в гората и се случва нещо странн ...