МЕМБРАНИТЕ
На Златко Гулеков
Някой беше казал, че културата на един народ, това е съвкупността от ценности, които този народ е създал и създава. Естествено, не става дума за ценности, внесени от чужбина, защото тогава се губи взаимовръзката между духовност и нация, разделени от една привнесена отвън естетическа воля. Разбира се, това не значи, че ние можем или пък трябва да останем безчувствени пред красотата на художествените постижения на други народи. Чрез изкуството на другите култури ние долавяме патоса на вселената, чувстваме се свързани с кръвоносните съдове на света. Мембраната на приемателния ни апарат за художествени впечатления трябва да долавя трептения от всички страни, защото не бива да се забравя, че във връзка с всичко, което се отнася до нашия вътрешен живот, ние малко или много си приличаме с всички човешки същества по света.
Много често обаче, при възприемането на едно художествено произведение, хората не различават истинските чувства от подправените. Техните мнения в действителност не са техни, а готови убеждения или внушения, които идват отвън. Обществените сили, традицията, модата и психическите влияния непрекъснато натрупват в нас мнения, чувства и предпочитания. Ръкопляскането на едно произведение на изкуството често има един и същ произход: хората предварително са чули, че еди кой си творец е голямо име и послушно оставят духът им да потъва в лъжливо удоволствие, което пък ги успокоява по отношение на способността им да чувстват изкуството. Понякога дори не забелязват, че тези внушения са продукт на една съвършено работеща машина за реклама, която подготвя успеха и предварително завладява нашето любопитство и чувствителност. Когато се изправим лице в лице с произведението на изкуството, носейки на гърба си планина от реклама, ние сякаш изпитваме нуждата да се оправдаем пред нас самите, за да бъдем достойни за него, т.е. да го харесваме, защото така са ни внушили.
Американската кино продукция е ярък пример за това как предварително се подкупват преценките, как се моделира успеха и подготвят Оскарите. Възелът между награди и успех е завързан предварително от армия професионалисти, за която простосмъртният зрител дори не подозира. Подготвеният касов успех допринася в голяма степен за кризата, от която сега страдаме по отношение на изживяването на естетическото удоволствие. Защото ако се вгледаме в холивудските екшъни, веднага забелязваме, че те се произвеждат по една и съща рецепта, включваща динамични гегове, много пиротехника и насилие, няколко лъжички еротика и съвсем малко съдържание на вкус. На практика отделните филми се различават толкова, колкото американските дъвки с или без захар. Ние разбира се мислим, че по наше усмотрение можем да решим кои неща трябва да заемат първия план, кои втория и така нататък. Нищо подобно. Нещата, преди още да сме определили местата им, вече имат този или онзи ранг. Някой ни го е казал, някой ни го е внушил... Уж ни ги предоставят на нашия избор, но се оказва, че в ограниченото поле на предварителните внушения, ние сякаш вече не можем да ги движим или разместваме.
В тази перспектива българското изкуство е изтласкано в дъното на сцената или в най-добрия случай изпълнява ролята на глухонемия персонаж в пиесата. Големият шум, рекламните клипове децибелите около чуждите имена създават представа, че сме една културна пустиня.
Сякаш сме неспособни да създаваме изкуство на фона на нашия пейзаж - там, където протича нашият живот, където обичаме и мразим, където побеждаваме и биваме побеждавани. Разбира се, погрешно би било да се смята, че състоянието, в което се намира българското изкуство днес, се обуславя само от естетически фактори. Безспорно, то ще продължава да зависи от всички останали материални и духовни условия на времето. Нашата действителност независимо дали ще я наречем тъжна или мъчителна, може да бъде доловена единствено от българските творци, защото те физически и емоционално са свързани с нея. Само те могат да доловят светлините и сенките, хроматичните преживявания на душите ни и чрез гротеската и метафората да установят непосредствена и оригинална връзка между нас и света. Защото ние сме част от света и трябва да търсим оцеляването си само в диалога си с него, а не като мълчаливи слушатели. Около нас има художници, поети и актьори, с които би се гордяла не една култура. Прозорците на тези хора светят по цели нощи и страшно би било да гасим тези самотни светлини, да им обръщаме гръб или да се правим, че не съществуват. Ако сред огромната и разнолика културна галактика на света не усещаме под краката си уникалната гравитация на собствената си духовност, бихме се превърнали в свободно летяща в безвъздушното пространство маса от хора, която никой няма да иска да нарече народ. Мембраните на нашата чувствителност трябва да бъдат обърнати към трептенията на собствената ни духовност, защото изглежда, това е единствения начин да проникнем в духовността на света.
Петър Ангелов – ДАРЕВ
© Петър Ангелов - ДАРЕВ Все права защищены