2 февр. 2014 г., 21:30
2 мин за четене
Моето робинзонско приключение
"Из дебрите на физиката"
Всичко започна тогава, когато въображението ми реши да поеме курса си към една бленувана цел - безкрайно интересната и все пак трудоемка физика.
Кандидатствах в ... със сляпата вяра, че няма как да не ме приемат, че всичко ще бъде наред, със самоувереност и дързост, които по принцип са ми неприсъщи. Късметът беше на моя страна - приеха ме. Дотук добре. Сега обаче идваше по-страшната част.
Лятото си отиде безвъзвратно. Дойде време всички ние - зайците, да се натоварим на кораба "Физици" и да отплаваме в пенливите води на любимата ни физика.
Ето ни и в час. Всеки седи на чина си гордо изправен, с усмивка, която се стопява в мига, в който учителят те посочи.
Тогава стана корабокрушението - връхлетя ни първото контролно. Нашият кораб на смелите мечти претърпя всички възможни видове разпад. Озовахме се лице в лице със задачите. И естествено всички получихме двойки. Повечето загубиха надежда. Но не и аз. Като един доста упорит, дори инат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация