"Щастлив е онзи, който се е научил да се учи." - Менадър
В днешния стремителен свят човекът губи същност и се превръща в машина, в робот. И в своето развитие като личност човекът преминава през няколко основни фази, една от които е училището - основната институция в живота на всяко подрастващо дете.
По улицата сякаш се нижат черни вериги с робите на времето. Всичко е сиво, потънало в мъгла, защото човекът е затворен в клетката на повтарящото се злободневно ежедневие. И в този вечен бяг ние забравяме всичко стойностно в живота и потъваме в сивата, вечна мъгла.
Всеки по-възрастен човек би споделил мнението си, че именно ученическите години са най-хубавите и не могат да се забравят - зависи дали си ги изживял със желание. В бъдеще, когато стъпя на прага на завършването, все повече ще се убеждавам, че това е вярно. И макар че има още цели 6 години, отсега усещам онази болка, която човек усеща, когато се разделя с нещо любимо.
Аз се гордея с моето училище! Винаги ще помня първия учебен ден! Спомням си как влязох за пръв път в двора и нетърпеливо държах букета в ръка и нямах търпение да видя какво следва...
Училището не е просто белият тебешир, който да разкрие магията на чудния свят, в който се преплитат любовта и забавлението... Училището не е просто черната дъска, която има сантиментално значение, а мястото, където се кове бъдещето на всяко дете.
Но какво е всъщност училището за мен?! То е онези лица и думи, които няма да забравя. Именно тук, в училище, срещнах първите си приятели, които не ще мога да забравя!
© Елеонора Цветанова Все права защищены