Моето училище
"Щастлив е онзи, който се е научил да се учи." - Менадър
В днешния стремителен свят човекът губи същност и се превръща в машина, в робот. И в своето развитие като личност човекът преминава през няколко основни фази, една от които е училището - основната институция в живота на всяко подрастващо дете.
По улицата сякаш се нижат черни вериги с робите на времето. Всичко е сиво, потънало в мъгла, защото човекът е затворен в клетката на повтарящото се злободневно ежедневие. И в този вечен бяг ние забравяме всичко стойностно в живота и потъваме в сивата, вечна мъгла.
Всеки по-възрастен човек би споделил мнението си, че именно ученическите години са най-хубавите и не могат да се забравят - зависи дали си ги изживял със желание. В бъдеще, когато стъпя на прага на завършването, все повече ще се убеждавам, че това е вярно. И макар че има още цели 6 години, отсега усещам онази болка, която човек усеща, когато се разделя с нещо любимо.
Аз се гордея с моето училище! Винаги ще помня първия учебен ден! Спомням си как влязох за пръв път в двора и нетърпеливо държах букета в ръка и нямах търпение да видя какво следва...
Училището не е просто белият тебешир, който да разкрие магията на чудния свят, в който се преплитат любовта и забавлението... Училището не е просто черната дъска, която има сантиментално значение, а мястото, където се кове бъдещето на всяко дете.
Но какво е всъщност училището за мен?! То е онези лица и думи, които няма да забравя. Именно тук, в училище, срещнах първите си приятели, които не ще мога да забравя!
© Елеонора Цветанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да така е, но има хора, които са труфолюбиви и не си губят времето в приказки или пиянства. И ето тук в този момент в въздействало училището, като един безценен спомен във живота на всеки човек. Но все пак благодарш за коментара по въпроса. Но все пак това е моята гледна точка, над която разсъждавам!
-
Нека да ти разбия малко мечтите (извинявай за което). Именно училището ни прави роботи, еднаквомислещи (ще го разбереш малко по-късно- просто това ни е системата). Още не можеш да прециниш какво ти дава т.нар училище, след като завършиш, след като минат годините тогава... Преди 2 дни беше изпращането ми затова си позволявам да коментирам. Ще разбереш, че си научила едно голямо НИЩО, когато забравиш уроците, тогава ще можеш да си дадеш ясна преценка какво си научила. А то в повечето случаи е безценно. То не е написано в учебника ня някоя страница, то не е и на черната дъска, то е в часовете, които минават на пръв поглед безполезно, когато просто говорите с учителя си. Твоето училище не би било такова, ако ги нямаше учителите ти, затова се огледай и се опитай да ги запомниш, това са хората, които ще окажат най-голямото влияние. Заради тях може би ще се насочиш в определена посока. "празните" им приказки сигурно ви отегчават, но именно в последните дни ще разбереш колко много мъдрост има в тях... накрая Не гледайте толкова сериозно на у-щето, то рано или късно свършва, няма значение дали има6 ци или 3ки, всичко зависи от това, какъв човек си. И все пак, това са просто цифри, на които някой им придава значение.,,
-
Страхотно е! =]
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
